ни.
- Дръж мотора – нареди ми.
Наблюдавах как мускулите му се напрягат докато избутваше масивния камък настрана.
Бе сумрачно когато влязох в студената, тъмна пещера. Докато Рейв избутваше мотора
навътре се огледах наоколо, давайки време на очите си да се присособят към мрака.
Исках да си представя, че сме на някое магично място, където света не може да се
намести. Когато Рейв застана зад мен, уви ръце около кръста ми и целуна задната част
на врата ми, обърнах се и го посрещнах. Знаех, че трябваше да съм обективна, но
имаше нещо в мрака, което викаше дивата ми страна, както и при него. Пропътува пътя
с устните си до извивката на врата ми. Насладата премина бавно по гръбнака ми и се
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
почувствах като котка, която се изляга на слънце. Но дори и в прекрасната тъмнина с
Рейв не можех да спра да мисля за Конър. Вината ме удари и пристъпих назад,
измъквайки се от прегръдката му, преди устните му да приковат моите.
Замъглена светлина освети пещерата. Завъртях се наоколо любопитно и наблюдавах
как Рейв се отдръпна от захранения с батерии фенер щом се включи. Протягайки се,
той спусна черната завеса около входа, затваряйки навън останалата част от света.
Рейв се обърна към мен, погледа му задържа моя и можех да видя желанието в очите
му, изискващи повече отколкото бях готова да му дам. Той искаше да се преструвам,
че това е свят само за двама ни. Не можех да отрека, че бе примамливо. Дойде при
мен преди няколко минути. Сега бе мой ред да отида при него. Преди нощта да
свърши, най-вероятно щях да го направя. Как бих могла да устоя?
Не бях сигурна дали е прочел мислите ми или е било изписано на лицето ми колко
много го желая, но той се усмихна бавно и мързеливо, все още задържайки погледа си
на мен, който изведнъж бе станал по-топъл. Каза, че е търпелив, но по-важното бе, че
разбираше.
Рейв отиде до голям пластмасов контейнер и бръкна вътре, след това ми подаде
кутийка с виенски наденички. Не любимите ми, но бях достатъчно гладна, за да не се
оплача, докато сядах на студената, твърда земя. Складирахме тези места за спешни
случаи. За това, сега всичко бе подготвено.
- Как разбираме, че се насочваме в правилната посока? – попитах.
Седейки на една от щайгите, с които бяха доставени провизиите, Рейв се
наслаждаваше на неговите наденички.
- Далас каза, че лабораторията е на северия ъгъл, затова посоката е правилна.
Надявам се, че когато сме близо до хората на Био Хром ще ги надуша.
- Това ще е по-лесно ако пътуваш във вълча форма.
Вдигайки рамене, той се ухили.
- По-лесно, но не толкова забавно.
- Да, аз съм движеща се кутия за смях.
- Няма да се почувствам самотен.
Изучавах го за около минута, мислейки си за времето, в което учихме в едно училище.
- Винаги си ми изглеждал самотен.
- Това бе по-лесния начин.
- Какво точно имаш на предвид? – попитах.
Той извади една наденичка от консервата и я дъвка известно време.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Попита ме една вечер дали не е заради това, че искам неща, които не мога
да имам.
- Просто бях... не знам. Не трябваше да го казвам.
- Не, беше права. Докато растях исках родители, които да ходят на срещите и
да проклинат училищните ми проекти. Исках баща, който да ми подхвърля
футболната топка, вместо да си изкарва глупостите на мен. Когато станех
приятел с някого виждах много неща, които пожелавах, неща, които знаех,
че никога няма да имам. Не материални или електронни, а неща като
вечерянето на масата с цялото семейство.
Болката се настани в гърдите ми, докато не почувствах стегнат възел точно в центъра.
Знаех, че не е отраснал в моя свят, но не осъзнавах пълната степен на различието ни.
- Ти беше единствения човек, който не ме зяпаше, когато идвах в училище със
подутини или насинено око.
- Родителите ми винаги са ми казвали да не зяпам – въпреки че, изглежда съм
забравила маниерите си, защото по-късно зяпах Рейв доста. Сега, докато
говореше за миналото си, исках да направя повече от това да го
наблюдавам. Исках да го притисна до себе си, да го успокоя.
- Баща ти ти причиняваше това, нали? Биеше те.
- Да. През повечето време беше пиян. Никога не можех да му угодя, когато бе
в това състояние. Използваше го, за да упражнява ударите си върху мен.
Понякога казвах на хората, че съм се сбил. Бе по-лесно да се преструвам на