побойник отколкото да оставя хората да разберат истината: Баща ми ме
мразеше.
- Не! – запротестирах остро. – Той беше болен. Никой не би могъл да те мрази,
Рейв.
Поглеждайки ме иронично поклати глава.
- Знаеш ли, когато бях по-малък, не можех да дочакам до първата си
трансформация, защото щях да имам способността да се лекувам бързо.
Хората нямаше да знаят колко често ме биеше. След това умря в катастрофа
и всичко беше спорно. Радвах се, че умря – направи пауза. – Тази част в мен
отвращава ли те?
Задържах погледа му.
- Не, аз също не го харесвах. Плашеше ме.
Вниманието на Рейв се изостри.
- Направи ли нещо за да те уплаши? Някога нарани ли те?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Нямаше как. Баща ми би го убил, ако беше. Просто изглеждаше толкова зъл.
Винаги се мръщеше, сякаш е ядосан на целия свят.
- Никога не бих те наранил, Линдзи. Не съм като него.
- Зная – но аз го правех. Да, Рейв ме плашеше.
Но беше заради това, което чувствах към него – нещо, което никога не съм изпитвала
към никой до сега. А тази вечер ще сме в тази тясна пещера, притиснати един в друг.
Може би дори ще се целунем отново. Днес прекарах много време в размисъл върху
това, което може да се случи тази вечер.
Станах и пуснах празната консерва в пластмасовата чанта, която щяхме да вземем с
нас. Винаги бяхме внимателни да не замърсяваме природата.
- Отивам до басейна.
Рейв ме погледна съсредоточено, сякаш се чудеше дали го бях поканила. Не бях. Исках
малко време, за да успокоя нервите си. Знаех, че тук няма да се случи нищо, което не
желая. Проблема беше, че не бях сигурна какво точно желая да стане.
Отидох до пластмасовата щайка, където бяхме запасили малко допълнително дрехи.
Намерих малък чифт памучни панталони и памучна риза с дълъг ръкав, която щеше да
обвие слабото ми тяло, което не бе толкова изразено, колкото това на Британи. Взех
всичко, от което се нуждаех, включително голямо квадратно фенерче, което хвърляше
широка светлина и осветяваше пещерата. Коридора се свиваше и светлината
рикошираше от стените. Направихме това убежище вътре в планината и поради
причината, че входа бе блокиран не се страхувах да съм тук сама.
В ъгъла коридора се разширяваше, водейки към друга пещера, където подземната
вода излизаше в малко езерце. Коленичих на ръба на водата и оставих на известно
разтояние фенерчето. Давайки малко време на очите ми да се приспособят, не отне
дълго време преди да съм способна да видя малките флоуресценти създания да се
движат през потока. Но басейна бе напълно чист. Постоянния приток на чиста вода
пречеше на водораслите – и всичко друго, което би могло да ме накара да изтръпвам –
да растат.
Насочвайки светлината, навлязох във водата и започнах да почиствам мръсотията от
лицето си. Представих си как Рейв лепва целувки по него. Въпреки, че въздуха наоколо
бе изпълнен с хлад, изведнъж се стоплих. Свалих дрехите си и се гмурнах. Не беше
първия път, в който идвах да плувам тук. Водата бе студена както обикновенно, но
чувството бе хубаво.
Измих косата и тялото си. Да се оттърва от двудневните песъчинки бе ободряващо –
докато не излязох от басейна и хладнината се блъсна в кожата ми. Грабвайки кърпата
бързо се избърсах и облякох. Изтърках косата си с кърпата, за да изсъхне възможно
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
най-бързо преди да я среша. Бих я вързала какво обикновенно, но Рейв ме помоли да
не го правя, а аз имах тази луда нужда да го накарам да се усмихне и да почувствам как
пръстите му пробягват през спуснатата ми коса.
Погледнах към коридора, чудейки се какво точно ме чака от другата страна. Разбира се,
бихме погли да спим прегърнати отново. Тръпки на очакване започнаха да преминават
през мен. Исках да бъда с него – почти отчаяно. Никога не бях чувствала това ниво на
емоция с Конър: чисто желание. Докато не срещнах Кайла, Конър бе най-добрия ми
приятел, този с който правех всичко. Той бе удобен, но Рейв бе... вълнуващ.
Събрах всичко и спокойно се насочих към входа, когато можех просто да изтичам.
Близо до него чух гласове.
Очевидно вече не бяхме сами.
Веднага разпознах един от тях и осъзнах с раздразнение, че няма да мога да спя с Рейв
тази вечер. Фактически, бе възможно никога да не го прегърна отново.