Кайла клекна до мен.
- Мисля, че ще те споходи хубостта на насиненото око.
- Няма значение.
Успях да ги спра да се избият. Това бе единственото нещо, което е важно.
- Ще приема, че не си по-близо до разбирането на нещата.
Поклатих глава.
- Не знам дали е възможно, но съм още по-объркана от преди. Какво стана с
гледачите на птици?
- Зандър ги заведе. Исках да съм тук при теб в случай, знаеш, че имаш нужда
от малко подкрепа.
Усмихнах к се благодарно.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Радвам се, че си тук, но наистина имам нужда да поговоря с Конър.
Вдигнах се от земята и срещнах погледа на Лукас.
- Според теб колко време ще отнеме, за да се излекуват?
- Няколко минути.
- Конър ли те помоли да преназначат Рейв?
Лицето му бе безизразна маска – иронията бе, че това ми даде отговора.
- Значи местенето на Даниел в нашия отбор не бе заради Британи.
- Беше. Просто не е единствената причина.
Имах кратък момент да се зачудя как ли вървят нещата при Британи, преди да грабна
фенерчето си и да поема по коридора. Намерих Конър да седи на ръба на басейна,
напълно облечен. Бързо преместих светлината, за да видя, че вече няма наранявана. С
въздишка, седнах долу до него и се загледах във водата, опитвайки се да разбера
накъде ще отида от тук нататък.
- Съжаля... – започнахме двамата по едно и също време. След това и двамата
се засмяхме смутени.
По времето, когато се чувствахме напълно добре заедно и двамата знаехме от какво се
нуждае другия. Или поне така си мислехме.
- Ти ми каза да изляза с него – казах тихо.
- Не го мислих. Имам превид, бях разтроен. Но дори и да бях казал точно това,
е било да излезете на кино за няколко часа, а не да отидеш с него на поход
за няколко дни – и определено не да поставяш живота си на риск.
- Аз съм Тъмен Пазител. Това ми е работата.
- Ти си начинаеща. Не можеш да се лекуваш като нас, не можеш да се
трансформираш и не можеш да избягаш толкова лесно от опасностите.
- Не си ядосан заради опасностите – казах меко.
- Искаш ли да бъдеш с него? Ще избереш ли него?
- Не знам, Конър. Но това не е единствената причина да съм тук. Пожелах да
дойда, защото исках да помогна.Почувстах се отговорна за смъртта на Далас,
може би защото ние го намерихме.
Конър изглеждаше шокиран от думите ми.
- Вината не е твоя.
- До известна степен е, заради инцидента с къпините – но както и да е. Искам
да се почувствам полезна, искам да участвам активно в справянето с Био
Хром. Не искам да пазя гледачи на птици. Не е първия път, който избирам
приключението над обикновеното.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Известна част от гнева на Конър изчезна и устните му се разтегнаха в усмивка. Знаех, че
си спомня дузината поводи заради които го убеждавах да направи нещо, което
евентуално ще ни навлече беда. Не винаги съм мислила за последиците от избора си,
но винаги сме се забавлявали.
Той напъха кичур коса зад ухото ми нежно.
- Ти ... обичаш ли го?
Не каза името му, сякаш ако говори за него като за абстрактен човек, не би било
значимо. Казах му истината.
- Не знам. Не очаквах да бъде толкова трудно. Кайла каза, че чувства
непрестанна връзка с Лукас, Британи не усеща духовна връзка с никого. А аз
се тревожа и за двама ви, за теб и за Рейв. Не искам да нараня никой и се
притеснявам, че ще направя грешен избор.
- Може би трябва да спреш да се притесняваш за това. Просто – той въздъхна
– остви ни да се разберем.
Зад нас поставяше себе си и Рейв. Присмях му се.
- Да, това ще проработи.
- Аз печелех – каза кисело.
Това, което каза бе толкова момчешко.
- Мислех си, че ти си този, който иска да бъде по-цивилизован – напомних му.
- Ей, аз бях цивилизован. Не се преобразувах.
По всяко друго време бих се засмяла. Вместо това се наклоних и сложих глава на
рамото му.
- Съжалявам, но не знам отговора.
- Да. Аз също.
Прегърна ме и стояхме така известно време, просто поемайки чувството да сме един
до друг. Винаги сме били по този начин. Бях неговата опора, а той – моята. Но дали и
съдбата ни бе един в друг?
След време, станахме и се върнахме обратно в главната пещера. Дори не ми направи
впечатление, че държим ръцете си – докато не видях Рейв да лежи облегнат срещу
стената и погледа му се сведе към мястото, където те бяха съединени. Буря от емоции