премина през очите му.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Аз ще пазя тази вечер – каза сбито и излезе от пещерата преди някой да
успее да реагира.
Исках да тръгна след него, но Конър стисна ръката ми. Беше ли това мълчаливо
предупреждение да остана с него или ми напомняше, че ще бъдем заедно завинаги?
Колко лоялна трябваше да му бъда докато нещата се наредят?
- Ще оправя мястото за спане – каза тихо.
Погледнах към мястото където Конър оправяше спалния чувал, на отсрещната страна
на пещерата от мястото където Кайла приготвяше този за нея и Лукас. Потърках с длани
ръцете си нагоре-надолу. Никога до сега не съм спала до Конър. Ако той наистина бе
моята предопределена половинка, не трябва ли да съм развълнувана вместо да се
притеснявам, че може да е неудобно? Можех ли да спя до него тази вечер, знаейки, че
предната бях сгушена в Рейв?
Когато всичко бе подготвено той взе ръката ми и ме поведе към импровизираното
легло. Отне ни време да се наместим. Ударих брадичката му с главата си, докато той се
подсмихваше и ми казваше да се успокоя. Завъртях се докато бях обърната с гръб към
него, и той се настани зад мен. Ръката му се обви около мен и аз хванах пръстите му.
Той ухаеше по-различно от Рейв. Усещането бе по-различно от това с Рейв.
- Не го чувствам правилно, Конър – прошепнах.
- Добре, превърти се и постави глава на рамото ми.
- Не това, а да лежа тук с теб ... Ако ти беше един от пазителите тази вечер би
ли ме оставил тук, да спя с Рейв?
- Не е същото, Линдзи. Докато не решиш друго си моя. Имам символ
означаващ името ти, запечатан с мастило на рамото си.
- Както и той – казах тихо.
Усетих напрегнатостта му, точно преди да го прокълне . Мастилото никога не
избледнява.
Конър го знае.
- Той не те е обявил пред всички. Аз го направих.
- Не става въпрос за кой спазва повече традиците. А за сърцата ни.
- Винаги си имала моето.
Затворих очи. Една минута беше разбран, а на следващата го прави толкова трудно,
като обявява чувствата си. Не се съмнявах в него. Не се съмнявах и в Рейв. Съмненията
бяха в мен. Но как да обясня това?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Thirteen
Глава тринадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
________________________________________________________________
Конър заспа. Бях сигурна, че Лукас и Кайла са изкушени от разстоянието помежду ни.
От друга страна аз не успях да заспя. Не мигнах. Не преставах да мисля за Рейв и бурята
от емоции в очите му преди да си тръгне. След боя утеших Конър, трябваше да направя
същото и за Рейв. Вината бе по-силна заради това, което започнах да чувствам към него
и ме задържаше тук. Беше напълно нечестно.
Предпазливо се отдръпнах далеч от Конър. Той бе заспал бързо, мъртъв за света сега.
Промъкнах се до отвора на пещерата. Въпреки че бе тъмно, знаех пътя в пещерата и
нямаше нищо, което да ме препъне. Излязох навън и се изненадах да открия, че
слънцето бе започнало да огрява небето.
Огледах се наоколо, но не видях Рейв. Каза, че ще ни пази, но не мисля, че наистина се
нуждаем от пазач, достатъчно добре скрити сме. Подозирах, че просто иска да избегне
друга битка.
Тръпка премина през мен. Бе студено навън, но имаше нещо повече от хладнината във
въздуха. Нещо не бе наред – точно както когато открихме Далас, имах чувството, че
нещо зловещо дебне наоколо.
Започнах да влизам обратно, но чух движение от посоката от която дойдохме с Рейв
по-рано. Притискайки се назад към стената на планината, опитвайки се да бъда
възможно най-невидима, вървях към пътеката, задържайки дъх, опитваща се да не
издам какъвто и да е шум. Не бях сигурна, че ще се натъкна на някого, но имах нужда
просто да проверя.
Отидох до ъгъла на пещерата и видях някого. Сърцето ми се качи в гърлото,
превръщайки писъка ми в болезнено писукане. Тогава, с прилив на облекчение,
разбрах, че това е Рейв. Притиснах ръце към тупкащото ми сърце.
- Боже мой! Уплаши ме. Помислих си, че са Био Хром.
Поех няколко пъти дълбок дъх, опитвайки се да успокоя непостоянния си пулс. Рейв ме
игнорираше, докато обличаше тениската си.
- Какво правиш? – попитах.
- Обличам се – клекна и започна да обува ботите си.
Седнах до него.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net