гвоздеи за закуска и разнасят наоколо педесет килограмово тегло за забавление. С
ръце кръстосани пред гърдите си Менсън ги поздрави.
- Срещаме се отново.
Кестенявата му коса падаше по челото му, помня, че имаше красиви зелени очи – очи,
на които не може да се вярва. Как искаше да ни нарани?
Кайла повдигна рамене.
- Менсън, какво правиш тук?
- Търсех теб, разбира се, – отговори к. – Имаме малко несвръшена работа.
О, Боже. При плъзнах се обратно към скалата, така че да не мога да ги виждам. Стиснах
очи, притискайки гръб срещу скалата се опитах да спра картините, които виждах.
Ужасявах се заради тях. Какво щеше да им направи Менсън? Опитах се да мисля по
позитивно. Не мисля, че Менсън е разбрал, че Кайла е една от нас. Това може да я
спаси. Но Лукас – Менсън имаше подозрения за него. Какво ли мислеше за Конър?
Ударих с юмруци срещу твърдата повърхност. Как се случи това? Нима Далас ни бе
завел всички към капан? Почувствах, че ми се гади, най-вероятно щях да се разболея.
- Линдзи, трябва да тръгваме. Кучетата са разсеяни сега, но много скоро ще
прихванат и нашата миризма.
Рейв беше прав. Въпреки, че чувствах малодушие затова, че напускам, знаех че трябва
да тръгна сега, за да мога да им помогна по-късно да избягат. Не изчаках Рейв да
свърши събличенето си и да се превъплати. Просто се завъртях на петите си и се
затичах възможно най-бързо. През цялото време, мислите, съмненията ме
пришпорваха напред.
Как са ни открили? Къде наистина бе отишъл Рейв? Достатъчно ли искаше Конър да си
тръгне за да каже на Менсън къде да го намери?
Кайла е вярвала на Менсън. Харесвала го е. Само, че той я бе използвал.
Погрешно ли преценявах Рейв? Беше ли като баща си? Щеше ли да нарани тези, които
обича?
Обича ли ме?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Не знаех колко на далеч да отида. Като всички шифтъри, бях благословена с
издръжливост надхвърляща човешката. А като всички шерпи – имах прекрасно чувство
за ориентация, затовах знаех, че няма да се изгубя. Просто исках да премина над
радарите на кучетата. Спънах се на неравния терен, паднах и ожулих коляното си,
проклех кръвта, която щях да оставя по пътеката. Натъкнах се на поточе и газех в него
известно време, докато судената вода миеше раничките. След това минах на другата
страна и спрях. С малко късмет, ако кучетата дойдат след мен ще са объркани и ще
изгубят следата ми.
Или може би преследват Рейв. Аромата на вълк най-вероятно ще им се стори по-силна
от моята. Паднах на земята трепереща от изтощение, страх и ярост, облегнала се на
едно дърво, опитваща се да не се разплача, когато истината ме осени.
Рейв не се бе преобразувал, за да намери по-добра позиция да наблюдава, а защото
планираше да заведе кучетата надалеч от мен. Знаех това толкова добре, колкото
знаех името си.
Как бе възможно да имам съмнения в лоялността му? О, Боже – надявам се, да е бил
прекалено зает за да нахлува в мислите ми. Разбира се, така или иначе те бяха толкова
объркани, че никой не би могъл да схване смисъла им. В една минута се притеснявах за
Конър, а в следваща бях загрижена за Рейв.
Но тревогата ми за Конър бе само за неговата безопаснот, докато мислите ми за Рейв
бяха по-емоционални и пълни със смърт – мислех си, че ако нещо се случи на него, ще
стане същото и с част от мен.
По време на късния следобед, ми хрумна, че бях унищожила следата си и освен
кучетата, Рейв също може да има затруднения да ме намери.
Чудесно! Промърморих на ум. Сега какво? Трябва ли да опитам да се върна в началото
на парка и да алармирам за това на рейнджирите? Трябваше ли да се прибера у дома и
да кажа на татко, който има влияние над управителя? Тези опции означават да разкрия
общността на шифтърите. И ако влезем в режим на пълна атака имаше прекалено
голям шанс тайните ни да се разкрият не само на общината, а на целия свят. Но ако не
направя нищо или се опитам да го направя сама ... Ако се проваля ...
Чух изпукване на клонка и замръзнах.
Колко ли дълго съм седяла тук без да обръщам внимание на обргаждащото ме, без да
се ослушвам за звуци на неистов лай или стъпките на тежките боти? За мой късмет,
можех да кажа, че е само един – куче или човек. Поне разликата помежду ни не е чак
толкова голяма.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Огледах се наоколо, докато не намерих един голям, солиден клон, който можех да