използвам като оръжие. Заобиколих дебелия ствол на дървото и заех позиция, в която
можех да нападна, скривайки се зад него от другата страна на посоката от която дойде
шума. Ако човека или каквото идваше, той – или то – трябваше да премине през мен и
след това бам! Бих го накаутирала и взела за мой собствен затворник. Не че Менсън би
водил каквито и да е преговори, но това ще е моята малка победа.
Устата ми пресъхна, а дланите ми се изпотиха. Гърдите ми бяха болезнено стегнати
заради опитите ми да не дишам, да не направя каквото и да е движение, което може
да бъде уловено. Чух меки стъпки и стегнах хватката си около клона.
Някой прекрачи зоната периферното ми зрение. Замахнах на сляпо и внезапно се
озовах заклещана към земята от тежко тяло. Бях загубила клона, но все още си имах
юмруци и започнах да удрям ...
- Какво по дяволите? Линдзи!
Рейв сграбчи китките ми и ги задържа над главата ми. Можех да усетя забързания си
пулс срещу палеца му. Лицето му бе точно над моето, а шоколадово кафявия му поглед
задържаше моя.
- О, Боже мой, Рейв! Помислих си . . . – не можех да изкажа на глас мислите
си. Това, че е мъртъв и това, че няма да ме намери. Това,че врага е наблизо и
че света на шифтърите, който познавах бе напълно разрушен.
- Всичко е наред – промърмори отново и отново, навеждайки се за да целуне
слепоочите ми, челото, носа и брадичката – Всичко е наред.
С приятната тежест на тялото му върху моето можех да му повярвам. Можех почти да
повярвам, че всичко, което видяхме да се случва по-рано не бе нищо друго освен
кошмар. Той бе реален, топъл и солиден. Той бе с мен и усещах вълната на
облекчение. Освободи захвата над китките ми и се протегнах, за да докосна лицето,
което обитаваше сънищата ми. Прокарах пръсти през гъстата му черна коса. Галейки го,
да бъда милвана от него – това ме успокояваше, даде смисъл на света ми.
Всичкия ужас, който чувствах внезапно можеше да бъде укротен. И знаех – знаех – че
той ще намери начин да спаси приятелите ни.
- Какво откри?
- Това, че кучетата им бягат бързо и са свирепи.
Положих флан на бузата му, сърцето ми се присви.
- Трансформира се само за да можеш да ги отдаличиш от мен.
Приближи се до мен и усните му трепнаха върху моите, леки като докосването на
пеперудата до венчелистчето. И двамата знаехме, че сега не е време за нещо повече от
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
това – че каквото и да изпитваме, сега просто трябваше да почака. В този момент, не
мислех, че мога да го обожавам повече от колкото вече го правех. Без значение какво
ще реша за бъдещето си този момент помежду ни винаги ще е скъпоценен, защото той
бе поставил благосъстоянието на другите пред нашето собствено удоволствие.
- Това, което могат да ми причинят тези кучета, ако ме хванат е нищо в
сравнено с това, което Конър щеше да ми направи, ако бях позволил нещо
да ти се случи – каза той.
Опитваше се да го направи по-лесно, но бях наясно с това, което рискуваше.
- Менсън нарани ли ги?
Стана от мен с въздишка.
- Не, все още. Водят ги нанякъде с ръце завързани зад гърбовете им.
- Значи можем да ги спасим довечера?
Той запримигва към късното следобедно слънце и набърчи нос.
- Бихме могли, но не смятам, че трябва. По-добре е да ги проследим, за да
видим къде отиват.
- Да не си луд? – седнах. – Щом се отнася до мен, би трябвало да ги спасим
колкото се може по-скоро.
- Просто се успокой за минута и помисли, Линдзи. Те ще ги заведат в
лабораторията. По този начин ще разберем местоположението к, защото ще
ни заведат право при нея.
Не харесвах плана му. Не ми харесваше да забавям нещата. Но това не означаваше, че
не можех да съзра мъдростта в това да оставим Био Хром сами да ни заведат до
леговището си.
- И какво ще правим сега? – попитах.
- Мисля да се върнем в скривалището довечера, за да видим какво ще успеем
да спасим. Те разхвърлиха мястото.
- Не мислиш ли, че все още го наблюдават?
- Оставиха един назад, но вече се погрижих за него.
Не исках да питам какво точно е направил. Съществуването ни е в опасност. Всяко
действие бе оправдано.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Fourteen
Глава четиринадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset