__________________________________________________________________________________
Да се каже, че са разхвърлили мястото е меко казано. Храната и дрехите бяха
разпръснати навсякъде. Това добавя и обида към досегашните вреди.
- От къде са разбрали как да ни намерят? – попитах объркано. Няма начин
Менсън да открие това място – освен ако не знае къде точно да търси.
- Нямам си на представа.
- Някой трябва да им е казал.
Рейв се завъртя и ме погледна внимателно.
- Не мислиш, че съм аз, нали?
Задържах погледа му в моя, казвайки му истината.
- Не.
Той освободи дъха, който бе задържал.
- Не бих те обвинил, ако мислеше така. Трябваше да наблюдавам вместо да бягам
и да обикалям около врага.
Приближих се до него и докоснах бузата му. Може и да имах съмнения по-рано, но
това бе само заради страха, който бе превзел всичките ми рационални мисли.
- Знам, че не би ни предал.
Той поклати глава, можех да видя срама в очите му.
- Трябваше да приема тази работа по-сериозно. Вината е моя.
- Не, Рейв, не е. Точно както смъртта на Далас не е моя. Ако трябва да виним
някого, то това са Менсън и Био Хром.
Той кимна решително.
- Права си. Направих грешка, но мога да я поправя.
Отново се огледах наоколо, храната бе отворена, смачкана, стъпкана. Дори мотора на
Рейв бе на една страна. Трябва да съм гледала прекалено много шоута за прикрити
ченгета, защото внезапно ме осени една луда идея: ако те са наели убийци за да ни
следят . . .
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Възможно ли е да има някакво проследяващо устройство на мотора ти? –
попитах.
- Какво? Кога са успели да го сложат?
Свих рамене.
- Рецепциониста в хотела каза, че някой е търсил Далас. Който и да е може просто
да е дочул уговорката ти за срещата ти с него.
- Оставих мотора си навън. Може би някой от наемните убийци на Био Хром е чул
разговора ни и е предположил, че съм шифтър. По дяволите.
Той отиде до мотора, коленичи и започна да проверява всяко ъгълче и пролука.
Проклинайки, той хвана малка шайба.
- Това не е към мотора.
Той го пусна на земята и понече да го смачка.
- Не, почакай!
Той отмести крака си.
- Какво си намислила?
- Ако са оставили някой тук, значи съзнват, че не са хванали всички. Дали можеш
да го закачиш за заек или нещо друго?
- Да ги изпратим за зелен хайвер. Харесва ми как мислиш – ухили се и ми
намигна. – Но следователно – харесвам всичко в теб.
Усетих как кръвта се качва в лицето ми. Аз също харесвах всичко в него.
Челото му се сбръчка и челюстта му се стегна нервно. Огледа се наоколо. Знаех за
какво си мисли.
- Ще се оправя – уверих го.
Той кимна.
- Ще бъда бърз.
След като изчезна навън седнах върху обърнатия сандък и усетих сълзите, които
започнаха да запълват очите ми, заради следите на разрушението. Изглеждаше като
поличба, за това което можеше да се случи на всички шифтъри. Био Хром, Менсън,
баща му – работеха усилено за да разрушат, това което построихме.
И изглеждаше сякаш ще успеят.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Без Рейв, пещерата, която някога служеше като наше убежище започна да ми изглежда
зловеща. Вски път щом чуех някакъв звук от отвън замръзвах, едва дишайки, заемайки
позиция за борба с каквото дойдеше. Минутите се точеха бавно като часове.
Разсеяно почистих бъркотията, поддържайки сетивата си изострени в случай, че някой
приближи. Понякога гнева ми вземаше контрол над мен и започвах да хвърлям дрехи,
одеала и храна по контейнерите, сякаш те са моите врагове. След това в мен се
настаняваше дълбоката тъга и започвах да се грижа внимателно за одеалата, за да не
се намачкат, да подреждам в линия консервите с етикетите навън, за да са видими за
шифтъра, който ще използва скривалището след нас.
След това осъзнах, че най-вероятно трябва да изоставим това място. Вече не бе нашето
убежище.
Опитах се да не мисля за приятелите си. Болката, която ме спохождаше бе мъчителна.
Болеше ме за Лукас, защото той бе нашия водач, винаги търсеше как да ни е най-
добре. Заради Кайла, защото тя току що дойде в света ни и това бе ужасно посрещане.
И за Конър, понеже не можех да си представя той да не бъде част от живота ми.
Не ми помогна това, че вдигнах бутилка Ред Бул – любимата енергийна напитка на
Конър. Обвих пръстите си около нея и си помислих, че Конър може да я изпие след