като го освободим, затова реших да я сложа в раницата си.
Когато се обърнах, за да я потърся погледа ми попадна на сянка, точно до входа. Един
малък писък се изтръгна от гърлото ми преди да осъзная кой е. Релефа му ми бе
познат.
- О, Боже мой, Рейв, накара ме да изкоча от кожата си – скарах му се леко и
побързах да отида и да обвия ръцете около врата му. – Бях толкова притеснена.
Нямаше тедълго време.
Притисна ме близо до себе си.
- Съжалявам, Линдзи. Видях ги и реших да ги проследя за известно време, за да
се уверя, че са добре. Конът и Лукас са малко насинени. Предполагам, че са се
сбили. А и изглеждат малко полудели. Менсън скоро ще открие , че не ги
харесва, когато се държат така.
Засмях се леко, когато си представих как Конър и Лукас нападат глезените на Менсън
докато маршируват, чакайки времето си за разплата. Беше толкова смешно.
- Също така, трябваше да бъда малко по-вниателен и да заловя заек, който нямам
намерението да ям. Отне по-дълго отколкото очаквах.
Почувствах, че никога не искам да го пусна, но съзнавах, че се намираме в ситуация, в
която този вид романтика не е позволена. Приятелите ни са там навън, борейки се или
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
най-малко чудейки се дали някога ще се освободят. Ако не бях отишла да поговоря с
Рейв щях да съм заедно с тях. Не бе правилно да чувствам каквото и да е щастие, но в
същото време не исках Био Хром да диктуват емоциите ми.
Отдръпнах се от прегрътката на Рейв и направих дъговиден жест с ръка към пещерата.
- Опитвах се да оправя нещата, но предполагам, че е ненужно.
Рейв плъзна палеца си по бузата ми, докосването му бе достатъчно нежно, но
предизвика известно неудобство от подутината. Предпочитах да избягвам огледалата,
не исках да видя колко зле е посиняло окото ми след борбата снощи. Беше ми трудно
да повярвам, че от тогава до сега е минал само един ден.
- Не е – каза Рейв – Ще трябва да пакетираме всичко, в случай, че решим да
преместим нещата в друго скривалище – усмихна се разбиращо. – Освен това,
ще имаме нужда да поспим тази вечер преди да започнем да вървим след тях.
Започнахме да работим заедно, слагайки нещата в щайгите и местейки ги до стената.
Задържах погледа си на Рейв. Той се бе фокусирал върху задачата хранителните
продукти да се подредят в щайгата. Тъмната му коса обримчваше красивото му лице и
можех да видя решителността във всяка една от чертите му. Конър и Лукас не бяха
единствените, които бяха ядосани. Обикновенно Рейв дръжеше всичките си емоции
запечатани, сякаш ако ги изложи на показ, няма да може да се справи с тях. Той ги
пусна за кратко снощи, в борбата с Конър, но въпреки това успя да поеме контрола над
тях.
Но от лятното слънцестоене до сега ми разкри толкова много: някои от уязвимите си
места, от амбициите си, неубуздаността, всичко това го правеше уникален. Правеше го
Рейв. Ако трябваше да направя избора си в точно този момент не бях напълно сигурна,
че няма да избера него.
По времето, когато нещата бяха приемливо подредени започнах да чувствам
клаустрофобия. И двамата грабнахме по няколко протеинови барчета и пластасови
бутилки сок и излязохме навън. Изкачихме се малко, което ни разкри невероятна
гледка на гората, огряна от луната, чиято една четъвърт бе вече запълнена.
- Малко над седмица – казах тихо, мислейки си за това колко малко време остава
преди следващото пълнолуние. – Мислиш ли, че ще се върнем до тогава?
Рейв уви ръката си около моята, която спокойно си почиваше в скута ми. Но жеста не
носеше никакво сексуално напрежение, бе само за успокоение.
- Сигурен съм.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Но дори и когато се опитвахме да спасим приятелите си, душата ми търсеше и
напомняше за решението, което трябваше да взема.
По всяко друго време това, което правехме тази вечер – да гледаме звездите заедно –
би било романтично. Вместо това бе просто очакване времето да премине.
- Рейв.
- Мхм?
Поех дълбоко дъх.
- Докато не освободим другите, каквото и да изпитваш от мен, желаеш, каквото и
аз да започна да чувствам към теб... трябва да го задържим. Единственото нещо,
върху, което трябва да сме фокусирани е измъкването на Кайла, Лукас и Конър
от Био Хром.
- Разбрано.
- Добре.
Понечи да издърпа ръката си, но я хванах по-силно.