- Но все още можем да предложим подкрепа и комфорт един на друг.
- Добре.
- Не желая да спя сама – след като видях какво се случи тази сутрин, не бях
сигурна дали някога отново ще мога да остана сама.
- Няма да ти се наложи – каза тихо.
Тогава видях падаща звезда да прекосява небето. Имаше толкова много неща, които
можех да си пожелая, но избрах това, което значеше най-много за мен.
Пожелавам си ... надявам се всички да сме живи след всичко това.
В обятията на Рейв бях способна да спя. Когато отворих очи, обаче, не бяхме сами.
Менсън стоеше над нас, по-едър от колкото си го спомнях. Държеше сребърен
пистолет, насочен към мен и някак си знаех, че е напълнен със сребърни куршими –
едно от оръжията, което ни правеше беззащитни.
- Не мога да ви позволя да ги освободите – гласа му бе мек и заплашителен.
Бързо премести пистолета към Рейв и стреля.
Изпищях.
Някакви ръце ме обгърнаха.
- Линдзи, събуди се! Сънуваш. Всичко е било само сън.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Отворих очите си, този път за реалния свят. Рейв ме държеше, трепереща, се отпуснах
срещу него.
- О, Боже, беше ужасно. Менсън те уби.
- Копеле – промърмори под лека усмивка.
Затегнах ръцете си около него.
- Не е смешно.
- Било е само един сън. Аз съм добре.
Но все пак ... съня изглеждаше твърде истински.
- Колко е часа? – попитах.
- Време е да тръгваме.
Кимнах, но никой не направи и опит да стане. Толкова силно желаех нещата да са
различни, но желанието нямаше да ги направи реалност. Откраднах си още няколко
минути, за да си набавя сила от прегръдката на Рейв. След това започнах да се
приготвям за колкото дни се наложи.
Докато събирах храна за изпът, Рейв намери някакви шишета бензин и напълни мотора
си преди да го избута навън. След като напълних цялата си раницаотидох при него.
Той седеше на мотора си, загледан в горите.
- Ще караме ли? – попитах.
- Не, прекалено е шумно, ще ни чуят, когато се приближим. Но мога да те науча
на няколко неща в случай, че ти потрябва – прехвърли крака си и слезе от
мотора. Потупа седалката и каза.
- Седни тук.
- Нали не си мислиш, че ще успея да подкарам това.
Той въздъхна.
- Мисля, че трябва да научиш основното в случай, че нещо се случи с мен и трябва
да се измъкнеш.
Стомаха ми се стегна на възел заради страха.
- Нищо няма да ти се случи.
- Не го планирам, а и Конър, и Лукас знаят как да шофират но все пак . . .
Повдигна вежда и плесна по седалката отново.
Поемайки си дълбок дъх свалих раницата долу. Яхнах седалката, наведох се напред и
хванах дръжките. Рейв седна зад мен, притисна се до тялото ми и постави ръце върху
моите.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Дъха ми секна от близостта му. По всяко друго време бих се наслаждавала на уроците
му, бих взела инструкциите за невероятно секси. Но точно сега се борехме за нашите
животи и тези на приятелите ни.
- Ето какво трябва да знаеш – каза и дъха му се разпръсна по дължината на шията
ми, предизвиквайки тръпка на наслада.
Опитах се да се съсредоточа над думите му, а не над прелестното чувство на близостта
му. Той описа ръкохватките за управление, съединителя, спирачките, педала за газта и
обясни как сменям скоростта и спирам, използвайки педалите за управление.
Понятията бяха лесни, но начина по който се използват – нямаше време ...
- Най-вероятно ще се самоубия. Може би трябва да бягам – казах, когато ми каза
да покажа как да запаля мотора и да дам назад.
Той се изхили тихо, звук, който се притеснявах, че няма да чуя отново. Сгря ме, даде ми
надежда, че може би щяхме да оцелеем.
Преминах през няколко сесии без наистина да включвам двигателя. Рейв
направляваше ръцете и краката ми за да ми даде усещане над това как работи мотора.
- Иска ми се да направим едно кръгче – каза Рейв – но се боя, че ще ни чуят.
- Мисля, че го схванах – уверих го.
Той кимна.
- Да се надяваме, че няма да ти потрябва да използваш наученото.
Станахме и защото познавахме терена добре, а и двамата бяхме в добра форма, която
бяхме придобили естествено – за разлика от групата на Менсън, в която най-вероятно
много от тях прекарват целия си ден седейки на столове, гледайки през микроскопи –
бяхме способни да ги настигнем лесно. Дори и ако Рейв бута мотора в случай, че е
неспособен да се превъплати, а аз имах нужда да се измъкна незабавно. Също така