подозирах, че Кайла, Лукас и Конър са направили всичко възможно, за да забавят
групата.
С Рейв внимавахме да избягваме вятъра, носечен към тях за да не прихванат кучетата
мириса ни. Докато групата минаваше долината, ние използвахме високите места –
скали, камъни, дървета – за да ни служат като прикритие докато ги следим. Спирахме
за обяд тогава, когато спираха те. В сравнение с наемните убийци, Менсън изглеждаше
като слабак. Също така забелязах и двама от другите учени – Итън и Тейлър – които
срещнахме по-рано това лято.
- Не мога да повярвам, че пих бира с това момче – каза Рейв, сочейки към Итън.
- Заблудиха всички ни.
- Не, не мисля, че Лукас никога им е вярвал – не и напълно.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Сигурен ли си, че няма да можем да ги освободим тази вечер? Преди да са
достигнали до място, където не можем да ги измъкнем лесно.
- Веднъж щом се стъмни ще се трансформирам и ще разуча. Може би дори ще се
приближа достатъчно до Лукас за да обсъдим някои стратегии. Нямам никакви
пълни планове, всичко е такава бъркотия. Трябваше да те оставя в
скривалището.
- Нямаше да остана.
Той ме погледна иронично.
- Така е.
Той погледна към групата на Менсън. Бяха започнали отново да вървят.
Продължихме и ние.
Чакахме да стане почти пулонощ за да приближим лагера, Рейв бе във вълча форма, а
аз – добре, аз бях в единствената форма, в която можех да бъда в момента. Ако ни
хванеха, поне Рейв ще има шанса да се измъкне. Най-вероятно аз няма да извадя
късмет. Знаех, че Конър ще бъде страшно ядосан, ако ме хванат, но нямаше да се
скатая обратно в сенките сякаш съм безпомощтна.
Тази вечер луната бе по-голяма и осветяваше пътя ни. Косата ми бе прекалено светло
русо и я завих с тъмна кърпа за да не е видима. Дори бях намацала кал върху лицето
си, за да се слее по-добре с нощта и гората. В интерес на истината, да не съм
пълноправен шифтър ми даваше предимство, защото козината ни напомня цвета на
косите ни, и би ми било много трудно да се скрия, ако съм бяла.
Когато приближихме до лагера почувствах стягане в гърдите си заради положението на
приятелите ми, седейки с гърбове към едно дърво, със завързани крака и ръце.
Помислих си, че ако се приближа достатъчно бих могла да одрежа въжето с ножа,
който си взех.
Рейв изтъмжа ниско и предупредително: Дори не си го и помисляй. Обещах да не се
отдалечавам от плана ни, към който бе лесно да се придържам.
Видях как Менсън отива до приятелите ни. Той наистина излеждаше добре, но като
Холивудските лоши момчета. Защо не съм го забелязвала преди?
Той коленичи пред Кайла и сграби брадичката к, принуждавайки я да го погледне.
Също така това к даде добра възможност да се изплюе в лицето му, а бих се
изненадала, ако не се бе възползвала от нея.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Виж, знам, че Лукас е върколак – каза Менсън – Вълка, който заловихме бе със
същия цвят козина като косата му – със същите очи. Човешки очи. Знам, че ти го
освободи от клетката.
- Съзнаваш ли колко побъркано звучи това, Менсън? Това, че вярваш, че хората
наистина могат да се превръщат в животни. Позволих на вълка да си тръгне,
защото е защитен вид в този парк и ти злоупотребяваше с това. Не го хранеше и
не му даваше вода. Убиваше го.
- Карахме го да отслабне, за да го принудим да се трансформира. А Конър? Той
също е един от тях, нали?
- Менсън, ти си психопат.
Звука от удара на Менсън към нея отекна около нас и бе бързо последвано от ниското
ръмжене на Лукас.
- Звучи ми като вълк – каза Менсън.
Забих ноктите си в дланта, за да си напомня да остана съсредоточена, за да не направя
нещо глупаво. Исках да му изкрещя да я остави намира, да ги пусне. Усетих дивото в
себе си да се изкачва, приготвяйки се за скок. Бях толкова ядосана, че бих могла да
сваля Менсън без помощта на нищо друго освен човешките си юмруци, ноктите и зъби.
- Как разбра къде да ни намериш? – попита Кайла.
- Далас. Заблуден глупак! Напусна! Никой не напуска Био Хром! Изследването ни
е прекалено важно и тайно. Отне ни известно време да го проследим до Тарънт.
Разбрахе, че има само една причина да е там – за да предупреди върколаците.
Продължавахме да набкюдаваме хотела, чакайки Далас да се върне за нещата