си. Бяхме наблизо и слушахме, когато пристигна с онова момче – Рейв. Знаехме,
че Лукас е върколак, затова предположихме, че всички мъже от малката ни
експедиция са като него. Двамата говориха за заминаване с мотоциклет на
следващата сутрин, затова му сложихме проследяващо устройство. Разбрахме,
че Далас ще заведе Рейв до лабораторията – това бе единствения ни шанс да
хванем един от върколаците сам и да спрем опитите на Далас да даде
местоположението на лабораторията.
- Затова уби Далас?
- Не беше умишлено. Когато Далас излезе от стаята си, не очаквахме да се появи
толкова скоро. Улови погледа на кучето на Мика. Паникьоса се и тръгна да бяга,
но кучето го нападна.
- Не успяхте да го удържите? – чух гнева в гласа на Кайла. Не я обвинявах. Тези
момчета мислеха, че всичко е справедливо, само и само да ги доведе по-близо
до възможността да ни хванат.
- Може би просто не направихме всичко възможно за да го спрем. Съди ни – каза
Менсън жестоко. – Но накрая Далас бе наш враг. Негова воля бе да ни предаде.
Достатъчно добра причина мен ако питаш.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Той стана и започна да се разхожда наоколо. Не харесвах уверената му походка, цялото
му становище, че сме шифтъри, също така бяхме и хора. Глупостта ме погълна,
трябваше да направя нещо.
Започнах да претърсва земята, докато не открих малко камъче. Вдигнах го, прецелих се
и го хвърлих към Конър за да привлека вниманието му. Главата му се завъртя и можех
да видя как претърсва гората. Показох се съвсем малко от скритото си местенце зад
храста. Очите му се разшириха и разчетох по устните ми, че изговори дума, която
никога не би използвал пред майка си.
Махай ... се. Бе следващото.
Поклатих глава категорично и му отговорих.
Бъди ... готов.
Той поклакти глава, а аз му изпратих една въздушна целувка, опитвайки се да му
предложа малко успокоение, че всичко ще се нареди.
Една ръка ме докосна леко по рамото. Почти изпищях преди да осъзная, че това е Рейв.
Той кимна назад. Наведена, го последвах докато не се отдалечихме достатъчно от
лагера, до мястото където щяхме да спим тази вечер.
- Мразя се задето ги оставих там – казах му.
- Знам, но ако още веднъж се разкриеш по този начин ще те оставя назад.
Осъзнаваш ли какъв риск поемаш?
- Нямах избор. Исках да им кажа, че сме тук и трябва да се подготвят.
Знаех, че не бе никак щастлив от това, но нямаше начин да спори с мен.
Тихомълком започнахме да ядем суха зърнена закуска, която имаше вкус на картон, но
за да бъда напълно честна бях толкова притеснена, че бях способна да намеря за
безвкусен дори препечен стек.
- Когато това свърши искам да отидем във въображаем ресторант и да ям най-
доброто месо – казах.
- Това е среща.
Сърцето ми спря за малко и бузите ми се затоплиха.
- Рейв ...
- Знам, че не трябва да правим никакви планове за бъдещето, но ти отвори
вратата към този. Освен това с какво ще ни навреди една среща?
Сякаш бе преди векове момента, в който с Конър спорехме за Рейв, и това, че Конър
предложи да изляза с него. Кимнах, притискайки зародилата се вина.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Няма да ти кажа не, но и не обещавам да.
- Знаеш ли, винаги съм си мислел, че се очаква да съм човек, който е натоварен с
проблеми – каза раздразнено.
Колкото и да оценявах безгрижните закачки, запазих тишина. Просто не се чувствах
правилно, когато приятелите ни бяха затворници.
- Защо не поспиш? – предложи ми.
- А ти?
- Прекалено близо сме до тях, искам да наблюдавам – облегна се на едно дърво и
аз дръпнах спалния чувал до него.
- Вдия ли как Менсън им говореше, начина по който ги гледаше?
- Сякаш са животни, които нямат никакви права?
Кимнах.
- Да. Мислиш ли, че всички статисти ще ни считат за по-малко от хора?
- Надявам се че няма. Обаче, ако това продължи не знам как ще избегнем да
оставаме незабелязани. Ще трябва да се разкрием.
Погали кокълчетата на ръката ми с пръста си, сякаш се нуждаеше от някакъв вид
контакт. Знаех какво да направя и го посрещнах.
- Имаш ли някакъв план за измъкването им? – попитах.
- Работя над това.
Засмях се леко.
- С други думи – не.
- Ще измислим нещо, Линдзи. Не се притеснявай.
Само, че бях притеснена. Беше наистина трудно да определя чувствата си към Рейв и