Конър с всички други по-важни неща, които ме застигнаха. Тяхната безопасност бе на
първо място и не можех да си позволя да бъда разсейвана от емоциите си.
Но те бяха там. Излгеждаха сякаш винаги ще са там.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Fifteen
Глава петнадесета
Превод: djenitoo
Редакция: sunset & djenitoo
___________________________________________________________________________
Следващата нощ, докато аз наблюдавах лагера на Менсън от скрито място по-нататък в
планината, Рейв се превъплъти и отиде да изследва. Свих колена към брадичката си и ги
обгърнах с ръце, чудейки се дали не е по-добре да се опитаме да ги спасим сега. След това
всички заедно може да тръгнем да търсим тази глупава лаборатория.
Луната беше преминала връхната си точка, когато Рейв се отпусна до мен. Винаги ме е
очаровало това как можем да бъдем толкова тихи в човешка форма, така както във вълча,
тихомълкомстта бе вродена в нас. Предполагам, че се е случило когато част от нас е станала
хищник.
-
Открих я. – той обяви, усмихващ се весело.
Завъртайки се, се вглеждайки се в него:
-
Лабораторията?
-
Аха. Толкова бавно, колкото вървят, ще отнеме още ден или два докато я достигнат.
Мисля, че е време пленничеството да престане.
Почти се замаях от надеждата, че скоро всичко ще е свършило.
-
Имаш ли план? – попитах.
-
Така мисля. Проблема е в кучетата. Мога да се превъплътя, да ги отклоня, да ги водя – и
с малко надежда и някой от дресьорите им – на далеч. Ти може да ги спуснеш
надолу,да срежеш въжетата от ръцете на Лукас, Кайла и Конър. Ти и Конър ще избягате
с мотора. Ще го преместя на някое място преди да се превъплътя, така че да можеш да
изминеш разстоянието лесно. Кайла и Лукас могат да се превъплътят и да избягат като
вятъра толкова бързо, че няма и да разбереш.
Звучеше достатъчно лесно. Може би твърде лесно. Можехме да го направим още преди
няколко дни – разбира се сега знаем къде точно е лабораторията.
Двама пазачи патрулираха в лагера. Единия имаше куче със себе си.
-
Окей, трябва да се движиш бързо – каза Рейв. – Кучетата, заедно със пазачите, би
трябвало да поемат след мен, но най-вероятно ще вдигнат достатъчно шум, за да
събудят всички. Надявам се, че ще им отнеме достатъчно време, за да се ориентират.
Вдигнах палци.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Той направи движение, за да се отдалечи от мен, към някакви храсти, където би могъл да
съблече дрехите си и да се превъплъти. Хванах ръката му, дърпаща го. След всичко през което
преминахме вчера, този момент изглежда сякаш би трябвало да е по-важен; все пак, щеше да
промени всичко, не само за нас, но и всички шифтъри. Задържах кафявия му поглед, поглед,
който едновременно бе топъл и нежен, но също така и изпълнен с решителност и безстрашие.
Впи се в мен, докосна дълбоко, даде ми смелост.
-
Бъди внимателен. – прошепнах.
-
Винаги. И запомни, че трябва да спасиш първо.
Кимнах, макар че не бях сигурна, че бе обещание, което бях готова да спазвам. Как можеше да
очаква да сложа себе си преди приятелите ми? Искам да кажа, какъв приятел ме правеше
това? Освен това не бях единствената, която планираше да сервирам себе си, като стръв за два
ротвайлери с мощни челюсти които могат да разчупят и цимент.
Рейв започна да се дръпва, но погледа му падна на устните ми.
-
Ах, по дяволите, само така мога да бъда добър.
Дръпна ме в обятията си и ме целуна. Устните му бяха много подобни на погледа му: топли
и нежни, въпреки това решителни и ох – толкова страстни. Не можах да се спра и се
зачудих, дали като мен той се страхуваше, че може никога да нямаме друг удобен случай
като този, така че искаше да се възползва максимално. Положи ръцете си на лицето ми,
цялото ми тяло просто искаше да свие в себе си и да запази всяка старана от този момент.
Всичко бе свършило твърде бързо, прекалено дори, той се хвърли към храстите преди да го
помоля да измисли друг план. Докоснах с пръсти изтръпналите си устни.
След няколко минути, видях лунната светлинна да проблясва по козината му, когато се
плъзна нататък към далечната страна на лагера, където се намираха един пазач и кучето
му. Другия пазач беше на края на пътя си към моята страна на лагера, там където
затворниците бяха завързани.