Внезапно точно по същото време, двете кучета стихнаха и наклониха глави. Ушите им се
изправиха и чух зловещото им ръмжане. Знаех, че ротвайлерите можеха да се движат
бързо. Можех само да се надявам, че Рейв може да се движи още по-бързо. Те биха го
разкъсали ако впият зъбите си в него.
Внезапно и двете кучета започнаха да бягат, лаещи, ръмжащи, дърпащи дресьорите си с
тях. Пазачите най-накрая пуснаха каишките и просто ги следваха колкото се може по-добре.
Хукнах от скритото си място. Кайла ме видя първа, и усмивката к беше толкова радостна,
като че ли сякаш ме приветства за сън.
-
Исусе, Линдзи ти луда ли си? – попита Конър, връщайки ме обратно в реалността.
Игнорирайки неблагодарния му поздрав – знаех, че го е подбудило страха му за мен –
застанах до дървото, режеща въжето което държеше Кайла, преди пазачите дори да са
извън лагера.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Побързай. – каза Лукас, и чух в гласа му колко загрижен беше да влезе в глупава битка.
-
Опитвам се.
Скоро след като Кайла беше свободна, започнах с въжето на Лукас.
Светлина влезе в палатката.
-
Ще освободя Конър. – каза Лукас, скоро след като беше освободен. Той взе ножа от
мен. – Излезте от тук.
-
Конър, ела при мотора на Рейв. – наредих, преди да побягна на там, където е скрит.
Знам, че ще съм най-бавната от всички.
Кайла стисна ръката ми и започнахме да бягаме, животът ни зависеше от бързината ни.
-
Хей! Те бягат! – чух Менсън да вика. – По дяволите! Хора! Хванете ги, след тях!
Не знаех дали момчетата са се превъплътили и са се погрижили за тях, или просто са
използвали юмруци, трябва да вярвам, че каквото и да са решили, ще успеят. Макар, че бях
уязвима, имах силен импулс да се обърна назад, да се изправя срещу тях и са се бия.
-
Можеш ли подкараш мотора, ако Конър не дойде? – попита Кайла, дишането к беше
накъсано.
-
Да, но не искам да тръгвам преди да разбера, че всички са в безопасност. Не мисля, че
ще имаме друг шанс за бягство.
-
Не вярвах, че ще имаме дори този. Ти си удивителна.
Чух бързо тропане на крака. Погледнах назад, видях, че Конър и Лукас – изглежда, че ние
шифтърите не винаги сме тихи, не и когато живота ни е в опасност и трябва да сме бързи.
-
Мотора е тук. – провикнах се и се насочих към един храст.
-
Ще се погрижа за Линдзи. – каза Конър, идващ до мен, хващащ мотора и яхващ го.
-
Кайла и аз изчезваме – каза Лукас, обръщайки се докато взе още говори.
-
Качвай се – заповяда Конър, когато обърна мотора и завъртя ключа.
Качих се на седалката и увих ръце около Конър.
-
Ами, ако Менсън -
-
Остави него и нокаутираните му приятели.
Нокаутирани. Не мъртви. Надявах се, че това решение няма да се обърне срещу нас –
макар, че убиването на някой поражда свой обратен ефект.
С рева на мотора, ние тръгнахме, изстрелващи се през гората. Внезапна имаше нисък вой, и
един от ротвайлерите изникна отникъде. Скочи и впи зъби в бедрото ми. Изпищях. Конър
бързо промени посоката, удрящ кучето срещу дървото.
-
Добре ли си? – попита, без да намалява скоростта.
-
Да. – но след това долових отдалечена експлозия, като изстрел. Почувствах изгаряща
болка да се разпространява в рамото ми, и прилепнах по-плътно към Конър.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Чух го да проклина и почувствах влажна топлина да се стича по дрехите ми.
-
Дръж се, Линдзи. – извика, въпреки, че за мен думите му сякаш думите идваха като
през вода или някаква подобна бариера. – Събуди се! Стой будна!
Откъде можеше да знае, че искам да спя? О, да, той може да чете мислите ми. Не, не
можеше. Рейв можеше.
-
Стой с мен, Линдзи!
Исках. Наистина исках. Но рамото ми гореше, а бедрото ми ме болеше. Исках болката да
свърши. Нещо не беше наред в това да искам да спя, мисля – и след това осъзнах, че ако
отстъпя на тъмнината в ъгъла на зрението ми, мога да падна от мотора.
Да, това е. Това би се случило. Трябва да стоя будна и да се държа. Ако пусна Конър, ще
добавя още болки на досегашната ми листа.
-
Говори ми, Линдзи. Кажи ми какво чувстваш.
-
Рамото ми ме боли.
-
Моето също. Мисля че бяхме улучени. Куршума е излязъл.
О, има смисъл, помислих си неясно. Имах затруднение в това да задържа мислите си и да
анализирам ситуацията. Но, ако бях застреляна, значи поради тази причина чувствам