топлината да изстудява на гърба ми. Ако куршума е излязъл…
-
Куршума удари ли те? – попитах, и бях изненадана да открия, че думите ми звучаха
завалени.
-
Да, но мога да се излекуваме, когато спрем.
-
Кога ще стане това? Наистина искам да спя.
-
Знам, бебчо. Просто се дръж.
Никога преди не ме е наричал бебчо. Никога не е използвал гальовни думи към мен. Беше
толкова сладко, че го правеше сега. Исках да му кажа, че се тревожех за него, но бях
толкова затруднена да оформя думите. Устата ми не искаше да роботи. Положих главата си
на гърба му. Той беше толкова удобен.
-
Линдзи?
Чух го да вика името ми, но тъмнината ме викаше по-силно, така, че отговорих.
-
Беше длъжен да я пазиш!
-
Да, но ако пазеше пазачите и техните тъпи кучета от връщане назад, тя нямаше да бъде
ранена!
Крясъците и обвиненията продължиха. Бавно излязох от мъглата на безсъзнанието,
разпознах гласовете: на Рейв и Конър. И двамата бяха живи, благодаря на Бога, и
определено се чувстваха по-енергични от мен.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Момчета, спрете! – изиска Кайла. – Не ме карайте да стана ваше куче пазач!
Осъзнах, че лежах на земята и, че тя седи до мен. Ние бяхме в едно от малките си
леговища. Значи сме се отдалечили. Всички ние сме в безопасност. Нали?
-
Лукас? – изграчих.
-
Ти си будна. – каза Кайла, и стисна ръката ми.
-
Лукас? – повторих.
-
Той е отвън, пази. Маже разни неща наоколо, така че кучетата да изгубят следите ни.
Мислим, че сме в безопасност тук. Най-малкото, поне за малко. Трябва да се върнем в
къщи.
-
Как се чувстваш? – попита Конър, когато коленичи до мен.
Можех да видя Рейв да седи малко по-настрани, разтревожения му поглед спаднал на мен.
Да има две момчета, които те искат, вероятно всяко момиче мечтае за това, но е
съпътствано с толкова усложнения –
-
Ранена съм. Не много лошо предполагам. – болката не беше толкова лоша, колкото
очаквах.
-
Намерихме чантичка с бърза помощ, - обясни Конър. – Има някакви болкоуспокояващи
в нея. Бедрото ти е разкъсано там където кучето те захапа, и на рамото ти има дупка,
там където куршума е влязъл и излязъл. Успяхме да превържем раните ти, за да спрат
да кървят, но Кайла е права. Трябва да се приберем вкъщи. Мислим да те завържем
отзад за мен на мотора.
Накарах се да се засмея:
-
Това не е като возенето, когато отивахме на лунапарка
-
Не е. – той отметна косата ми от челото ми. – Трябва да се движим бързо, преди
инфекцията да е започнала.
Сбръчках нос.
-
Ще имам белези. – след няколко дни, когато мога да се превъплъщавам, раните щяха
да заздравяват без белези, но сега –
-
Може би не. Или не толкова лоши. А ако има белези…добре де, мисля, че белезите са
секси.
Едва се засмях.
-
Не мислиш така.
-
Със сигурност го мисля. Опитай се да хапнеш и изпиеш нещо. Когато се почувстваш
достатъчно силна, ще тръгнем.
Знаех, че дори и да не се почувствам достатъчно силна, трябва да тръгнем. Защото нямаше
да стана по-добре без медицинска помощ.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Конър се отдръпна. Дори и да знаех, че Рейв иска да ме доближи, той не го направи. Не
беше негово право. Докато направя избора си, докато кажа на Конър, че не избирам него,
той беше моето момче.
Те двамата излязоха. Може би за да проверят мотора или Лукас. Може би, за да продължат
спора си, там където не ги чувах.
-
И двамата много се безпокоят за теб. – каза Кайла, когато отвори шишето с вода и ми я
подаде.
Кимнах, знаейки, че се опитва да отбележи: Те бяха равни по обич и загриженост към мен.
Може би също признава, че разбира трудността на решението ми.
-
Само, няколко нощи до пълнолунието. – каза тя тихо.
Изстенах тихо.
-
Знам.
-
Ако все още се възстановяваш, дали тялото ти ще отложи трансформацията?
Бавно поклатих глава.
-
Нямам такъв късмет. Луната има мистериозна сила над нас. По-силно е от всичко което
сме срещали на земята. Когато тя ни вика, ние отговаряме.
Тя ми подаде бисквита.
-
Нуждаеш се от протеини. – каза объркано, след това – Това е толкова необикновено –
всичко относно луната, имам предвид. Усещам я. Преминах през трансформацията и
беше като нищо друго което съм изпитвала преди. Не може да се подготвиш за това, и