може би това е причината момчетата да не говорят за това. Знам, че се опитвам да го
обясня, но е сякаш за кратко време тялото ти не твое, но е твое. Чуждо е, но все още е
толкова познато. Всичко е заради пълнолунието.
-
Това е просто начина по-който е. – казах, използвайки бутилката с вода за да преглътна
бисквитата. Предполага, че е по-лесно да приема тези неща, защото съм отраснала с
тях.
-
Ами, ако избереш грешния човек? – попита тя тихо.
-
Не знам. Винаги съм познавала Конър. Само от скоро усещам Рейв по този начин. Ами
ако цялото объркване и съмнения е защото той е забранен за мен? Как знаеше за
Лукас?
-
Просто знаех. Не е голяма помощ, нали?
-
Нем.
Чух стъпки, погледнах към входа. Конър седеше там.
-
Зората наближава. Трябва да продължим докато имаш сили.
Кимнах.
-
Готова съм.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Дойде до мен и ми помогна да стана.
-
Ще бъдеш добре, Линдзи.
Вдигнах палци за уверение. Физически, може би, ще бъда добре. Но сърцето ми все още
беше в битка и не знаех как ще завърши.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Sixteen
Глава шестнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
___________________________________________________________________________
Продължавах да затварям и отварям очите си. Всеки път, когато ги отворех пред мен
имаше по нещо различно .
Отворени очи: Гората преминава покрай мен.
Затворени очи: С Конър строим пясъчен замък.
Отворени очи: Гърба на Конър.
Затворени очи: С Конър отиваме на ски за пръв път.
Отворени очи: Притесненото лице на Рейв.
Затворени очи: Конър поема вината ми за счупването на любимата кристална ваза на
майка ми.
Отворени очи: Кайла ме кара да пия вода.
Затворени очи: Конър държи ръката ми, когато баба почина.
Отворени очи: Лукас ми нарежда да се боря.
Затворени очи: Конър ми подарява първата ми целувка.
Отворени очи: Д-р Рейбърн свети с фенерче в очите ми.
Затворени очи: Конър и аз на последния ред на киното.
Отворени очи: Силни светлини, студена маса и хора вторачени в мен.
Затворени очи: С Конър танцуваме на бала ми.
Отворени очи: Майка ми плаче и прекарва пръсти през косата ми.
Затворени очи: Конър ме обявява за негова сродна душа.
Отворени очи: Баща ми, силният ми татко със сълзи в очите си.
Затворени очи: Конър и аз под запълнената луна.
Отворени очи: Конър стои на леглото до мен.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Този път очите ми останаха отворени. Погледнах към него, смътно спомняйки си
куршума който ме уцели.
- Реален ли си?
Той ми се усмихна.
- Да.
- Къде сме? – гласа ми звучеше сякаш идва от друга стая или друг човек, сякаш
дори не беше тук при мен.
- В Уолфорд. Медицинския център.
Сбръчих лице.
- Не е забавно. Трябваше да се преобразуваш и да се излекуваш.
- Направих го – той вдигна ръката си и можех да видя игла с някакъв вид тръбичка
излизаща от нея. – Това е за теб. Изгуби прекалено много кръв.
- Даряваш ми кръв?
- Да, от една и съща кръвна група сме.
Мисля, че казах благодаря, преди да отплавам в спокойнота място на забравата. Чух
Конър да казва.
- Няма за какво.
Следващия път в който се събудих, майка ми седеше до леглото. Тя бавно натика една
сламка в устата ми и ми нареди да пия. Беше най-вкусната вода, която някога съм
опитвала.
- Уморена съм – промърморих, чудейки се как мога да бъда изморена, след като
очевидно съм спяла през цялото време.
- Преминала си през доста изпитания. Трябва да се чувстваш способна да ставаш
от леглото в срок от няколко дни.
Тя приглади косата ми назад с пръсти.
- Знаеш ли, че Конър спаси живота ти.
Повдигнах вежда.
- Наистина? Мислех, че е бил доктора.
- Нямало е да позволи на другите да спрат по пътя до връщането ти тук. Даде ти
кръвта си. Проверява те по няколко пъти на ден.
- Да не си лобист? – попитах.
Тя ми се намръщи. Затоврих очите си и заспах.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Майка ми беше права, силите ми се възвърнаха. До късния следобед на следващия ден
бях готова да предприема малко приключение.