- Сега вече се чувствам достатъчно силна, за да стана от леглото – казах на майка
ми. Продължавах да избутвам завивките си, а тя да ги връщаше обратно. Това
висене около мен бе дразнещо.
- Мисля, че се нуждаеш от още един ден почивка.
- Мамо, – завъртях очи. – Имам нужда да се махна от тук преди да превъртя.
- Толкова близо до пълнолунието най-вероятно тялото ти е по-подвижно.
Предполагам, че ако си внимателна и не правиш нищо изморително всичко ще е
наред.
- Добре. Просто ще поседя някъде, но искам да изляза от стаята – отново се
отвих, но тя пак ме зави.
- Първо искам да говоря с теб относно ... трансформацията ти.
Никога не сме говорили за това... или пък за секса.
- Мамо, вече е прекалено късно. Поговорих с Кайла и ми каза всичко. Не се
страхувам.
- А трябва – каза строго за моя изненада. Лицето й поомекна и отметна косата от
челото ми.
- Знаеш, че с баща ти мислим, че Конър е перфектен.
- Знам.
- Също така разбирам, че си се навъртала около онова момче Рейв. Сега не е
времето за възтания, Линдзи. Връзката се развива по време на
трансформацията. Любовта се задълбочава. Пактът е запечатан. Пакт до смърт.
- Знам това, мамо. Защо си мислиш, че съм толкова уплашена, че мога да направя
грешка с Конър?
- Не правиш грешка с Конър, а с Рейв.
- От къде можеш да си толкова сигурна?
- Защото познавам и тях и теб. Конър е правилния човек за теб.
С други думи – никога не биха приели Рейв. Британи е толкова права – традициите ни
са построени на основата на древното.
- Благодатя ти за съвета, мамо – когато избутах завивката на долу, този път тя не е
я дръпна.
- Просто искам да си щастлива – каза.
Слязох от леглото и започнах да куцам към банята, бедрото все още ме болеше.
- Аз също.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
В банята премахнах превръзката и започнах да изучавам раните. Задравяваха добре,
доктора бе свършил чудесна работа, като ги е затворил с тънък бод, така че да не
останат ужасни белези след това. Ако не заздравеят напълно, трансформацията щеше
да се погрижи за тях.
Измих се, вързах косата си и си сложих лек, дневен грим. Намъкнах панталони и
горнище без презрамки, за да няма нищо, което да се допира до раните. Предполагам,
че се нуждаят от свеж въздух точно колкото и аз. След това тръгнах да търся другите.
Открих всички в библиотеката, наредени около една дъска и изучвайки голяма карта на
националната гора. Дори Британи беше там, но вниманиеето ми бе превлечено от
Конър и Рейв. Конър – със светла коса, а Рейв – тъмна. Конър се усмихваше постоянно,
докато Рейв – рядко. Конър бе на постоянна константа в живота ми, докато Рейв бе
неизучен елемент.
- Ти си жива – каза високо Британи, с искрен ентусиазъм.
- Благодарение на момчетата – казах обмислено и се премстих до дъската.
- Не мога да повярвам, че всички сте тръгнали след Био Хром малко след като сте
ни оставили с лагеруващите.
- Не беше преследване, просто ги проследихме и се опитахме да разберем къде
са скрили лабораторията си. Най-вероятно си се забавлявала повече с Даниел.
Тя поклати глава.
- Той е добро момче, но няма нищо помежду ни.
- Но Британи ...
- Ще се оправя.
Окей, очевидно не искаше да говорим за това, предполагам, че имаше много по-важни
теми, които трябва да обсъдим.
- А вие, момчета, да не обсъждате как да се отървем от тази лаборатория? –
попитах.
- Това се опитваме да решим – каза Лукас.
- Не трябва ли да изчакате до следващото пълнолуние . . . – предложих.
Конър се опря на дъската.
- Всъщност точно казвахме, че няма причина да прибързваме, тъй като нямат
намерение да разкрият на света съществуването ни, защото се опитват да ни
запазят в тайна възможно най-дълго.
- Искат да запазят работата си в тайна – добави Кайла.
- И какъв е плана? – попитах.
Лукас въздъхна.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Все още не е сигурно, въпреки че не се намират на територията на националната
гора все още са заобградени от нея. Да изгорим мястото до основи най-
вероятно няма да провърви, защото бихме могли да засегнем и гората в опита
си.
- Значи трябва да намерим начин да унищожим лабораторията, без да причиним
незнайно какви вреди на дома ни.
- Точно така.
- Ще поговоря със старейшините. Каквото и да решим, най-подходящото време