би било по време на следващото пълнолуние.
- От цялата тази тайнственост започва да звучи, малко като Мисията невъзможна.
– каза Конър.
- Ще бъде, но ще планираме внимателно и ще внимаваме да не унищожим
сградата, но в същото време да направим нещо, така че Био Хром да напусне с
мир – каза Лукас.
- Мислиш ли, че са разбрали, че всички шерпи са шифтъри? – попита Рейв. – Дали
всички са в опасност?
Вниманието ми се премести към него и той задържа погледа ми. Видях
предизвикателството: Направи избора си. Истината беше, че вече бях решила.
- Не мисля, че са се досетили – каза Лукас, – както и не могат да знаят колко
много сме. Освен това, все още нямат доказателства. Никога не са ни виждали
да се преобразуваме. Ако открият дрехите ни – какво от това. Може би са малко
по-убедени заради, това което брат ми е казал на Менсън за шифтърите. Но са
учени, тяхната работа се основава на факти.
- Как ще ги разубедим да не идват след нас? – попита Кайла.
Лукас поклати глава.
- Нямам си на представа, но ще измислим нещо. Имаме достатъчно време.
Срещата свърши, а той и Кайла отидоха да поговорят със старейшините. Британи също
си замина, както и Рейв, макар и неохотно.
- Мислиш ли, че можем да го убедим да ни оставят сами? – попитах Конър.
- Най вероятно не, но можем да опитаме – той се предвижи от дъската до мен и
взе ръката ми. - Добре ли си вече?
Физически или емоционално, помислих си.
- Да, просто съм малко изморена, - реших да дам отговора свързан с физиката. Бе
много по-лесно да се справя с това.
- Чувстваш ли се достатъчно добре, за да се поразходим?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Не бях. Нивото ми на енергия бе спаднало бързо, но кимнах. Трябваше да обясня някои
неща на Конър, той беше най-добрия ми приятел – след Кайла. Той бе приятел, който
имах от дълго време.
Проправиме пътя си и излязохме навън, на мястото където дърветата бяха вече
възрастни. Въпреки кованата от желязо ограда, която заобикаляше Уолфор, имотът бе
достатъчно голям, за да можем да отидем в гората, на мястото където растителността е
все още защитена от оградата или достатъчно сигурна, взимайки се под предвид, че
куршумите все още можеха да преминат през нея. Винаги се бях смятала за
непобедима, но сега знаех, че смъртта може да дойде бързо и неочаквано.
- Взех ти подарък за рождения ден – каза тихо Конър, – но ще трябва да почака
докато преминеш трансформацията.
Рожденния ми ден дойде докато се възстановявах. Дори не го помня.
- Не е нужно да ми даваш каквото и да е – казах.
- Знам, че не е нужно, но искам.
Той спря да върви, бръкна в джоба на дънките си и извади малка кадифена кутийка.
Сърцето ми започна да бие по-бързо.
- О, Конър.
- Отвори го.
С треперещи ръце го направих. Вътре имаше златна верижка с малка, перфектно
кръгла перла, подаваща се от него.
- Красиво е.
- Би трябвало да изобразява пълната луна – каза.
Погледнах нагоре към него.
- Перфектно е, благодаря ти.
- Знаех, че ще ти хареса.
Той знаеше толкова много за мен. Не можех да повярвам колко ме зашемети подаръка
му. Може би, защото почти умрях, всичко започна да ми изглежда толкова по-важно.
Когато взе ръката ми, пръстите ми се затвориха около неговите.
Повървяхме известно време в тишината. Преди можехме да прекарваме часове заедно
без дори да си говорим и това ми изглеждаше най-естетсвеното нещо на света. А сега
тишината бе натежала заради многото неизречени мисли помежду ни.
Избутах ги на дъното на съзнанието си и се съсредоточих върху лечебните свойства на
гората. Вече започнах да усещам как силата започва да се връща, което бе добре,
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
защото когато луната изгрееше, щях да се нуждая от цялата енергия, която
притежавам. Но преди това, трябваше да си отговоря на всички въпроси.
- Някога чудил ли си се дали не си прибързал с обявяването ми? – попитах.
Конър наклони глава, сякаш ако ме погледне под различен ъгъл може да разгадае
странното ми настроение.
- Не. Винаги съм знаел, че си единствената. Обичам те, Линдзи. Винаги съм те
обичал.
Това бяха те – думите, които не можех да кажа по-рано. Думите, които Рейв никога не
изрече. В интерес на истината, не можех да си преставя как Рейв казва тези думи – но
това не означава, че не ги чувства. Означава, че просто не е добър в изразяването на