емоциите си като Конър.
Конър задържа погледа ми и можех да видя колко много го нараняваха съмненията
ми. Той никога не ме е предавал, винаги ме е поставял на първо място.
- Пълнолунието е почти тук, Линдзи. Трябва да направиш избора си.
Поклатих глава.
- Не, не трябва. Вече го направих – поех си дълбоко дъх – Това си ти, Конър.
Обичам те.
Той ме погледна измумен.
- А Рейв? Съмненията ти?
Поклатих глава.
- Ти си. А съмненията ми ги няма. Може да ти прозвучи странно, но да ме
прострелят може би бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Даде
ми възможност да се върна назад. Видях живота си на лента и независимо
накъде се върнех виждах теб.
Широка усмивка премина през лицето му.
- Сигурна ли си?
Усмихнах се.
- Напълно.
Той ме придърпа в обятията си и ме целуна развълнувано и ентусиазирано. Когато най-
накрая трябваше да си поемем дъх бях вече замаяна.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Мислех си да отидем в скривалището зад водопада за трансформацията ти –
каза.
Първото превъплащение винаги бе в гората, надалеч от останалите шифтъри.
Момчетата пореминават през него сами. Той просто си тръгна – и когато се върна бе
променен. Докато момичетата винаги отиват недалеч от избраното място с мъжкия.
Зоната около водопада бе една от най-красивите в гората. Нашето скривалище бе
скрито зад самия водопад и бе любимото място на много двойки. Баща ми е завел
майка ми там, а това носи малко повече романтика за повода.
- Звучи невероятно.
- Ако ще отиваме във водопада трябва да тръгнем още на сутринта. Само ако се
чувстваш достатъчно силна за това – добави.
Кимнах.
- Добре съм – внезапно се почувствах толкова изморена. – Но точно сега имам
нужда да полегна.
Той взе ръката ми и започнахме да вървим обратно към замъка. Защо се чувствах
сякаш съм била наблюдавана?
Огледах се наоколо. Там имаше един прелестен черен вълк, гледащ ни.
Когато се събудих след кратката дрямка, Британи седеше до прозореца, наблюдаваща
залелза. Бях отишла в стаята, която обикновенно делях с нея и Кайла. Чувствах се
достатъчно силна, за да не натоварвам никого със себе си – да се оттърва от майка ми
за малко е прекрасен бонус.
С прозявка, седнах и се облегнах на възглавниците зад гърба ми.
- Къде ще ходиш за трансформацията си?
- Не при водопада – не се обърна към мен.
- Британи, кой ще е с теб?
Тя не отговори, просто си седеше там. Станах от леглото си, отидох до прозореца и
седнах на тънкия перваз.
- Не можеш да преминеш през това сама.
- Това е просто стара приказка.
- Ами, ако не е?
Тя ме погледна, имаше нещо упорито в сините к очи.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Тогава нещата с еволюцията ни сериозно са се объркали. Имам превид, всичко е
толкова сексистко. Ако момчетата преминават през това сами, защо да не
можем и ние?
- Можеш да помолиш ... Рейв.
Погледа к се омекоти заради мъката в очите к.
- Значи избра Конър?
- Винаги е бил до мен.
- А това достатъчна добра причина ли е? Обичаш ли го?
- Да.
- Но обичаш ли го достатъчно?
- Боже, Британи. Какво става с теб? Обичаш ли го? За това ли е всичко? – попитах
я преди дори да ми отговори на първия въпрос.
Тя погледна през прозореца отново.
- Няма значение, той е заинтересуван от теб. Докато аз ще съм просто самотния
женски вълк. Ще бъда легендарна, може би дори ще започне нова традиция и
ще докажа какви глупости са тези неща със сродната душа.
- Наистина ли мислиш, че това е глупост?
- Мисля, че сме залостени в старото време. Мисля, че трябва да заживеем в
двадесет и първи век.
Тя плъзна погледа си към мен.
- Винаги можеш да го преминеш сама, също като мен. Избери сродната си душа
по-късно.
Покалтих глава.
- Вече я избрах.
Тя стана.
- Би трябвало да слезем долу за вечеря.
Погледнах през прозореца и видях Рейв в началото на горите.
- Ще дойда след малко.
Изчаках докато не прецених, че вече е стигнала почти до трапезарията преди да се
измъкна от стаята и да сляза по стълбите, които водят навън. Побързах да прекося
тревата, насочена към гората, където бързо се изгубих в сенките, като слънцето залезе
и луната започна да се покачва.
Плъзнах се измежду дърветата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net