страна беше водопада, а от другата гора, която се изкачваше по другата планина. Това бе добре
скрито място, не бе лесно за откриване, освен ако някой не знае пътя. Нямаше как Менсън и
групата му да ни намерят, тъй като нямат причина да ни потърсят тук.
Само след няколко часа, след като пълнта луна изгрее на небето ще имам способностите да се
преобразувам и да се измъквам бързо колкото Конър.
Той хвана ръката ми и ме заведе до басейна, мястото където водопада се изливаше заради
силно прииждащата вода. Тук бе шумно, а когато се приближа достатъчно близо, силата на
водопада създаваше порив, който развяваше кичурите около раменете ми. Плъзнахме се зад
водопада, в пещерата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Това бе любимото ми от всички скривалища. Храната и всичко важно бяха подредени в
съндъци. Конър включи фенерчето, а аз свалих раницата от раменете си и се огледах, за да
намеря удобно местенце. Изглеждаше сякаш има хиляди неща, които с Конър да си кажем, но
едва говорихме по време на пътуването.
Мислех си за Британи и се чудих къде ще отиде, за да изживее първата си трансформация,
дали се страхуваше да бъде сама. Не мисля, че аз съм уплашена, но определено бях нервна.
-
За какво си мислиш? – попита Конър.
-
За Британи. Тя ще премине през всичко съвсем сама – огледах се наоколо. – Мислиш
ли, че ще се справи? Трябваше ли да дойде с нас? Можеш ли да помогнеш и на нея?
-
Не мисля, че можем да се свържем с двама.
Стомахът ми се сви. Зная, че би трябвало да се концентрирам върху собствената си
трансформация и моите нужди, но нещо в Британи ме притесняваше. Наистина се тревожех за
нея. Чудех се дали Рейв би могъл да е с нея, след това напълно егоистично си пожелах да не
може. Ако не можеше да е мой, помислих си, не искам да се свързва с никой друг. А това ме
правеше студенокръвна кучка. Ами, ако съм направила грешка с Конър? Не мислех, че е така, но внезапно това леко безпокойство... най-вероятно се дължи на нервите, заради
приближаването на луната.
-
Тук е всичко, от което се нуждаем, – каза Конър, премахвайки една голяма щайка от
купчината. Отвори я.
Отидох до него, и той премахна черната мантия, за да ми подаде красива сребристо-бяла.
Изглеждаше почти както тези, които кралиците феи носеха във филмите.
-
Прави трансформацията ни по-лесна, тъй като не сме обременени с дрехи – каза.
-
Чух за това – казах, взимайки плата. Бе мек и копринен, нежен на допир .
-
Имаме още няколко часа. Какво искаш да правим? – каза.
-
Изморена съм, може ли да подремна малко?
-
Най-вероятно е добре и двамата да поспим. Тази вечер ще бъде ... изцеждаща.
Наблюдавах как разпъва спалните чували и образува меко място на което можем да поспим.
Щяхме само да спим и въпрки това бях нервна. Изведнъж кожата ми бе станала невероятно
чувствителна, сякаш мога да почувствам прашинките, които танцуват около нас. Знаех, че най-
вероятно тялото ми се подготвяше за предстоящата ми трансформация, но бе странно усещане
и когато си представях как Конър ме държа, а ръцете му се разхождат по гърба и ръцете ми...
Мислех си, че ще мога да усетя всяка вдлъбнатина на пръстите му.
-
Какво харесваш най-много от това да си във вълча форма?- изтървах се, чудейки се
защо внезапно съм станала толкова плашлива. Това е Конър. Моята сродна душа.
Съдбата ми. Нямаше ли да бъдем заедно завинаги?
Той спря да върши, това което правеше. Все още приклекнал, опря лакри на коленете си и
погледна към мен.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Харесва ми начина, по който всичко изглежда по-живо. Звуците са резки, цветовете по-
ярки. Мога да чуя ударите на собственото си сърце. Това е пътуване – най-вероятно
като екскурзия по един начин. Не знам.
-
Някога бил ли си дрогиран?
-
Не. Защо ми е притрябвало? Защо някой от нас би се нуждаел от дрога, ако може да се
преобразува? Това само по себе си е едно неописуемо приключение.
-
Някога забравял ли си кой си?
-
Не. Ти все още мислиш като човек, просто си малко по-див. Ако някой те нападне в
човешка форма, най-вероятно ще си мисля как бих го пребил. Докато ако те нападнат
във вълча форма ще си мислиш как да го убиеш. Това е начина по който оцеляваме в
животинската си форма.
Кръстосах ръце, чувствайки се несигурна относно спането в обятията му, което бе глупаво,