Пръстите му – толкова сигурни и стабилни – се затвориха около моите.
-
Нервна ли си, Линдзи? – попита.
-
Да, малко – въздъхнах стеснително. – Чакам този момент през целия си живот.
-
Аз също.
-
Но ти вече се трансформира.
-
Не и с теб.
Навеждайки се напред, потърка устните си в моите. Сърцето ми спря и си заповядах да не
мисля за Рейв. Конър ми е приятел. Грижа ме е за него . . .
-
Трябва да вървим – казах, преди мислите ми да се изтъркулят по един път, който щеше
да е катастрофален.
Държейки ръката ми ме заведе посредата на поляната. Можех да видя пълната луна: толкова
голяма, светла и жълтеникава. Трансформацията ми няма да започне преди да достигне до
връхната си точка.
С Конър застанахме лице в лице един с друг и зачакахме. Поех дълбоко дъх, опитах се да
успкоя препускащото си сърце.
След това чух ръмжане – тихо, дълбоко и предизвикателно.
И двамата се обрънахме към гората. Близо до дърветата, самотен черен вълк изръмжа. Бих
разпознала тези шоколадово кафеви очи навсякъде.
-
Не го прави, Рейв – заповяда строго Конър.
Вълкът стоеше там оголил зъбите си. Противопоставяйки се. Предизвиквайки го.
Конър погледна към мен.
-
Кой искаш да победи?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Отне му само един удар на сърцето ми, за да свали робата си и да отиде до вълка. Докато успея
да мигна, с периферното си зрение успях да видя как се превръща в красив златен вълк. Черния
вълк го нападна. Сблъскъха се във въздуха: светло и тъмно.
Наблюдавах с ужас, знаейки какво наистина ме бе попитал Конър: Кой от нас искаш да умре?
Ние сме хора, но също така и зверове, а в нашия свят предизвикателствата не протичаха леко.
Предизвикателството е битка до смърт.
Паднах в тревата и усетих сълзи на страх да се стичат по лицето ми. Не бях способна да дам
отговор на Конър. Битката, която се провеждаше в сърцето ми цяло лято се превърна във
такава от плът и кръв.
Тази вечер, под пълната луна, някой когото обичам ще умре.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Eighteen
Глава осемнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
___________________________________________________________________________
Сблъскваха се, ръмжаха и оголваха зъби. Не се боричкаха на шега. И двамата бяха
алфа мъжки, опитващи се да спечелят женска. В този момент мразех, това което сме,
мразех че сме животни водени от инстинктите си, а не от сърцата и умовете си.
- Не правете това! – изкрещях, но те ме игнорираха.
Това бе по-лошо от боя, който имаха в пещерата. Щях да отнеса повече от насинено
око, ако се опитах да застана помежду ми. Би ми харесало, ако всичко това свърши с
дупка в гърлото ми.
Те се разделиха и отново се сборичкаха, ръмжащи и оголвайки зъбите си. Шифтърите
са по-големи и по-силни от истинските вълци. Конър и Рейв си приличаха и не се
страхуваха да се бият, да се съдират един друг.
Станах на крака. Трябваше да прекратя тази лудост. Винаги съм обичала Конър, но
обичам и Рейв, макар и да е от по-скоро. Кое бе по-важно: времето или интензивността
на емоциите?
Те се разделиха и златистия вълк бавно започна да обикаля около черния. Рейв
изглеждаше наранен. Когато си ухапан от някой от нашия вид, раните не заздравяват
бързо, както тези причинени от друго животно. Нещо в слюнката ни забавя процеса на
заздравяването, който обикновено се проявява докато сме във вълча форма. Чудех се,
какво ли би направил Менсън с тази информация. Ако нямаш уязвими места, никой не
би могъл да те унищожи. Ние, по какъвто и да е било начин, можем да бъдем
унищожени.
Съдейки по това, колко тежко дишаше Рейв, съдейки по размера на Конър и
очакването му... знаех, че е бил наранен. На лунната светлина можех да видя тъмна
влага по козината му. Течеше близо до гърлото му, най-уязвимата част, която имаше
във вълчата форма. Ако Конър бе разкъсал сънната артерия на Рейв, щеше да му е
изтекла всичката кръв до сега. Това не се случваше, но изгледаше сякаш е намерил
добро място, така или иначе.
Познавах Конър и го бях виждала в борба, разбирах това, че е смъртоносен. Знаех, че
има навика да определя размера на противника си и най-слабото му място – след това
напада. Внезапно застина, премествайки тежестта на задните си лапи и разбрах, че е