готов да убива. . .
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Също така и това, че примитивните инстинкти на Конър са надделели. Винаги е работел
упорите, за да го овладее, да бъде повече човек от звяр, да е цивилизован. Когато
Конър излезе от варварската си мъгла и ако Рейв е мъртъв, той никога не би си го
простил. Подозирах, че ако Рейв излезе като победител би могъл да живее със
съжалението за убийството на Конър. Също така, независимо кой умреше, щях да
обвиня себе си, защото не съм била достатъчно силна да направя избора си преди да е
прекалено късно.
- Не! – изкрещях и изтичах до тях.
Лунната светлина ме обля и болката премина през тялото ми. Бе по-интензивно от
всичко, което бях очаквала. Удавих се в нея и паднах на колене.
Конър се нахвърли върху Рейв.
Рейв се скочи в защита. Чух сблъсъка на кости и кожа. Борех се с краката си и се
насочих към тях. Имах чувството, че костите ми са се превърнали в уязвимо парче
стъкло.
Трябваше да направя нещо. Трябваше да ги достигна. От началото на лятото имах тези
съмнения. Споделих ги с тях и накарах и двамата да се почувстват по-малко от колкото
наистина са. Тази битка не е тяхна, а моя.
Мислех си за насладата, която изпитвах с Рейв. Мислех си за непрестанното желание
да ме докосне, колко отчаяно исках да го прегърна. Припомних си признанието му за
глада, който изпитва към мен. Това негово желание живее в мен, вирее и ме ужасява с
бързината си. Страхувах се да му се отдам, да го прегърна. Имах страховете, че е
временно.
Но сега знаех, че това бе повика на моята сродна душа, съблазъма на съдбата ми. Ако
не го приемех сега и не се преборех, можех да го изгубя завинаги.
Рейв и Конър се претърколиха по земята, хапейки и ръмжейки се. Два диви звяра,
излагайки най-дивия си характер – но вътре в това все още имаше искрица от човека,
който ги разделяше от истинските вълци. Точно на това разчитах сега.
Паднах на колене и проплаках.
- Избирам Рейв! С всичко, което съм и всичко, което ще бъде избирам Рейв за
моя сродна душа!
И двамата замръзнаха изведнъж. Погледнах в кафявите очи на този, който за кратко
време бях обикнала повече от всичко. В тези кафяви очи не видях победа или
удовлетворение. Вместо това видях любов толкова дълбока, толкова силна, че ако не
бях вече на колене бих загубила равновесие заради нея.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Преместих погледа си в сините. А там видях наранена гордост – но не дълбока загуба,
не истинска от даденост и опустошение.
- Съжалявам, Конър – казах меко. Болката премина през мен и предизвика
писък. – Исках това да си ти. Ти беше до мен във всеки важен момент от живота
ми – но този принадлежи на Рейв. Обичам го толкова силно, че това ме плаши.
Ти беше по-лесни избор, но и грешния.
Черния вълк се отдръпна от русия и излезе от полезрението ми. Златистия бавно си
тръгна. С последен поглед в моя посока, потъна в гората.
Агонията се изля през мен, като разтопен огън. Съсредоточих се изцяло над това да
спра предстоящите писъци.
Внезапно Рейв клекна до мен, с черната роба около него, ръцете му погалиха раменете
ми.
- Линдзи, приемаш ли ме за твоя сродна душа?
Погледнах в красивите му шоколадови очи. Можех да видя кръвта, която се стичаше от
рамото му, там където Конър бе забил зъбите си в плътта му. Кимнах.
- Да, Рейв. Обичам те.
Той ме придърпа близо до себе си, притисна ме силно и ме целуна. Концентрирах се
върху силата на ръцете му и енергията в целувката му. Бе всичко, от което се нуждаех,
за да ме разсея. Болката започна да отслабва, подобна на вълните, които достигаха до
брега. Изглеждаше толкова огромна и могъща, но сега отлетя с бриза, всичко което ме
обграждаше бе Рейв – Рейв и каквото и да изпитваше към мен.
Той се би за мен. Бе нещо, което древните са правели някога, но до колкото се
простираха знанията ми – никой не го бе правил в модерни времена. Зашеметяваше ме
това, че бе рискувал всичко за мен, това че Конър отговори на повика му за борба – а
след това си тръгна. Нямах време да помисля за това или какво би могло да означава.
Всичко, за което бях способна да мисля сега бе Рейв и странното чувство, което
преминаваше през мен, сякаш през кръвта ми се предвижваха хиляди звезди. Рейв
задълбочи целувката. Бях се стегнала между чувството на болка и удоволствие, и след