това бе сякаш някой внезапно бе взривил хиляди фойерверки около мен.
Рейв вече не ме целуваше, но потъркваше студеното си носле срещу моето. Той бе
вълк.
Както и аз.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Погледнах надолу. Бе както винаги съм си мислила – красиво бяло, като арктичните
вълци.
Толкова си красива.
Думите изскочиха в главата ми и осъзнах, че това не бяха моите мисли. Бяха тези на
Рейв.
Мога да чуя мислите ти.
Ако вълците могат да се ухилят – той го правеше.
Прости ми, че предизвиках Конър, но не можех да те дам толкова лесно, не и без
борба.
Можеше да умреш.
Обикновено не си падам по сантименталните мисли, но ако не съм до теб, не ме е
грижа какво ще се случи.
Не го прави никога повече.
Обещавам.
Огледах се наоколо.
Къде е Конър? Той винаги е бил мой приятел. Трябва да отида при него.
Повярвай ми, би желал да е сам в момента. Можеш да го намериш по късно.
Той облиза гърлото ми.
Искам да ти разкрия света през очите на вълк.
Той започна да спринтира напред, а аз го последвах. Бе странно, че в сърцето ми вече
нямаше никакви съмнения. Сега изглеждаше глупаво, че не бях разбрала собствените
си желания.
Рейв бе единствения. Този, когото обичам силно, този, когото исках до себе си – през
всички предизвикателства, които щеше да отправи живота ми. Знаех това сега, можех
да го почувствам точно, както усещам собственото си сърце да бие във вълчето ми
тяло.
Изкачихме се до тази точката на планината, където можехме да устремим поглед към
всяко кътче от националната гора и по обширния нощен небосвод. Във формата на
вълк, чувствах по-силна връзка към всичко, сякаш бях по-приспособена към природата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Част от мен бе тъжна, че Конър не бе тук с мен. Бе преминал с мен през много от
важните ми моменти – но сега разбрах, че никога не съм искала да споделя този
момент с него. Това бе моментът на Рейв. Винаги е бил негов.
Преместих погледа си към него.
Обичам те.
В тишината на нощта, чух неговия отговор.
И аз те обичам.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Nineteen
Глава деветнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
___________________________________________________________________________
Не мога да обясня какво е да приемеш друга форма. От една страна всичко е напълно
различно: начина по който се движиш, мислиш, по който възприемаш света около теб.
Но от друга – нищо не е непознато. Все още съм си аз.
След много часове, които отлетяха като минути, с Рейв се върнахме на поляната.
Затворих очите си и представих себе си както винаги съм била – въпреки, че никога
няма да бъда същата след тази първа трансформация. Но си се представих пак като
човешко момиче. Усетих пристягане, като електрически заряд, която преминава през
мен – отворих очите си, отново в човешка форма. Наведох се, вдигнах мантията, която
носех преди преобразуването да я свали от раменете ми.
Огледах се наоколо и видях Рейв да идва откъм гората. Носеше джинсите си, а
тениската си държеше в една ръка, заедно с обувките.
Изведнъж се почувствах по-уморена от възможното. Олюлях се. Внезапно той бе зад
мен, придържайки и придърпвайки ме към себе си. Усетих дълбоката душевна връзка,
която никога не бях изпитвала с Конър. Част от мен беше тъжна, надяваща се, че
приятелят от деството ми ще бъде добре. На част от мен дори му липсваше. Но
повечето от мен все още бе замаянo, заради всичко което се случи тази вечер. Най-
накрая разбрах, коя е истинската ми сродна душа. Положих главата си на рамото му.
- Може да те изтощи първия път – каза тихо Рейв, целувайки челото ми.
- Само първия път?
- Става все по-лесно.
След първото превъплащение зад гърба си, бях напълно излекувана. Раната на крака
ми и дупката на рамото – нямаше ги, бяха останали само малки белези. Раните, които
Рейв получи тази вечер, в резултат от ухапването на шифтър се лекуват бавно, но не са
животозастрашаващи; оставят белези, но и аз имах няколко. А и трябва да добавя: