Выбрать главу

-

Наистина ли мислиш, че това е резултат от проклятие?

-

Може би.

-

Лукас мисли, че сме били тук от зората на времето.

-

И това е възможно. Британи вероятно знае. Тя изучава всички тези исторически неща.

-

Какви неща? – попита Конър, когато той и Лукас се присъединиха към нас. Конър обви

ръка около мен. Сякаш цял живот сме си държали ръцете. Чудех се дали и той

забелязва близостта между Кайла и Лукас. Мека ловджийско зелена тениска беше

мушната в тъмните му джинси. Изглеждаше страхотно.

-

Откъде произлизаме. – казах.

-

Древните текстове казват, че винаги сме съществували. – каза Лукас докато плъзгаше

ръката си около кръста на Кайла и придърпващ я към себе си.

-

В древни текстове, които са само за теб? – попита Кайла, гледаща към него с израз на

обожание. Беше очевидно, че бяха един за друг.

-

За старейшините. Пазят се в специална стая. – Лукас наклони главата си на една страна.

– Хайде, да вървим на партито.

Тръгнах да ги последвам, но Конър ме върна назад, подръпвайки леко ръката ми.

-

Мисля, че иска да я разведе наоколо. – каза той. – Лично. – тона му беше намекващ.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

-

Оу! Вярно. – не можех да се спра и почувствах пристъп на ревност. Кайла и Лукас едва

можеха да държат ръцете си далеч един от друг, докато Конър и аз се държахме, като

стари другари.

Той ми се усмихна с топла одобрителна усмивка:

-

Много си хубава.

-

Нима казваш, че обикновено не съм? – попитах закачливо.

-

Винаги изглеждаш страхотно. Знаеш това. Това е една от причините Рейв да не сваля

очи от теб.

Стомаха ми се сви и се чудех дали е забелязал, че напоследък трудно държах очи надалеч

от Рейв.

-

Не бях забелязала. – излъгах.

-

Добре, че знам, че си моя, иначе щях да ревнувам. – каза.

Тайно се чудех дали малко ревност ще е добре. Исках да почувствам тази искра между нас,

която очевидно я има между Кайла и Лукас.

-

Хайде. Нека вземем нещо за ядене. – каза Конър, все още държащ ръката ми, и дърпащ

ме бързо към грила. Не можах да се спра и се изкикотих на ентусиазма му. Калко пъти

през годините бе бързал за някъде, защото бе гладен?

След като напълнихме чиниите си с месо, което беше опечено до кървав стек. Конър и аз

седнахме на земята под едно дърво и се хранихме в приятна тишина.

-

Само при мен ли ми се струва, че липсва нещо тази година? – попитах след време.

-

Аха, нещо определено липсва. Нарича се смях.

След като го каза, разбрах, че е прав.

-

Та, мислиш ли, че Био-Хром е сериозен проблем? – попитах, надявайки се, че ще каже

не.

-

Боя се, че е така. Не мисля, че ще ни оставят. – той прекъсна. – Но трябва да се върнем

към работа, както обикновено, завеждащи къмпируващите в гората. Просто трябва да

предусещаме шпионите.

Помислих над това за момент.

-

Дали подозират, че във нашата група някой друг освен Лукас е шифтър?

-

Трудно е да се каже.

-

Наистина мисля, че като е растял Менсън е чел прекалено много комикси. Навярно

вярва, че ако го ухапе радиоактивен паяк, ще се превърне в Спайдермен.

Конър се засмя.

-

Няма ли?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Игриво плеснах ръката му. Той харесва супер герои. Железния човек му е любимия, защото

всъщност не притежава истински супер сили. Изведнъж ми се стори странно това, че Конър

предпочита човека, който без металния си костюм, беше „нормален” колкото

мнозинството от света.

-

Удобно ли е да бъдеш шифтър? – изтърсих.

-

Никога не съм мислил за това. Защо?

-

Просто си мислих, колко се възхищаваш на Железния човек. Вероятно трябва да оставя

психоанализата на професионалистите.

-

Определено.

Мислите ми се върнаха обратно на Био-Хром.

-

Може би трябва да вградим шпионин в лабораторията им.

Конър се вторачи в мен.

-

Какво? – попитах, почувствала се неловко от неговата напрегнатост.

-

Не е лоша идея.

-

Шегувах се. Освен това, кои откачен би приел да го направи?

-

Може би някой, който мисли, че няма какво да губи.

-

Британи, може би. – казах тихо. Докоснах коляното му. – Конър, имаш приятели сред

момчетата. Защо никой не се интересува от нея?

Бавно поклати главата си.

-

Кой, по дяволите, знае? Просто има нещо странно в нея.