-
Наистина ли мислиш, че това е резултат от проклятие?
-
Може би.
-
Лукас мисли, че сме били тук от зората на времето.
-
И това е възможно. Британи вероятно знае. Тя изучава всички тези исторически неща.
-
Какви неща? – попита Конър, когато той и Лукас се присъединиха към нас. Конър обви
ръка около мен. Сякаш цял живот сме си държали ръцете. Чудех се дали и той
забелязва близостта между Кайла и Лукас. Мека ловджийско зелена тениска беше
мушната в тъмните му джинси. Изглеждаше страхотно.
-
Откъде произлизаме. – казах.
-
Древните текстове казват, че винаги сме съществували. – каза Лукас докато плъзгаше
ръката си около кръста на Кайла и придърпващ я към себе си.
-
В древни текстове, които са само за теб? – попита Кайла, гледаща към него с израз на
обожание. Беше очевидно, че бяха един за друг.
-
За старейшините. Пазят се в специална стая. – Лукас наклони главата си на една страна.
– Хайде, да вървим на партито.
Тръгнах да ги последвам, но Конър ме върна назад, подръпвайки леко ръката ми.
-
Мисля, че иска да я разведе наоколо. – каза той. – Лично. – тона му беше намекващ.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Оу! Вярно. – не можех да се спра и почувствах пристъп на ревност. Кайла и Лукас едва
можеха да държат ръцете си далеч един от друг, докато Конър и аз се държахме, като
стари другари.
Той ми се усмихна с топла одобрителна усмивка:
-
Много си хубава.
-
Нима казваш, че обикновено не съм? – попитах закачливо.
-
Винаги изглеждаш страхотно. Знаеш това. Това е една от причините Рейв да не сваля
очи от теб.
Стомаха ми се сви и се чудех дали е забелязал, че напоследък трудно държах очи надалеч
от Рейв.
-
Не бях забелязала. – излъгах.
-
Добре, че знам, че си моя, иначе щях да ревнувам. – каза.
Тайно се чудех дали малко ревност ще е добре. Исках да почувствам тази искра между нас,
която очевидно я има между Кайла и Лукас.
-
Хайде. Нека вземем нещо за ядене. – каза Конър, все още държащ ръката ми, и дърпащ
ме бързо към грила. Не можах да се спра и се изкикотих на ентусиазма му. Калко пъти
през годините бе бързал за някъде, защото бе гладен?
След като напълнихме чиниите си с месо, което беше опечено до кървав стек. Конър и аз
седнахме на земята под едно дърво и се хранихме в приятна тишина.
-
Само при мен ли ми се струва, че липсва нещо тази година? – попитах след време.
-
Аха, нещо определено липсва. Нарича се смях.
След като го каза, разбрах, че е прав.
-
Та, мислиш ли, че Био-Хром е сериозен проблем? – попитах, надявайки се, че ще каже
не.
-
Боя се, че е така. Не мисля, че ще ни оставят. – той прекъсна. – Но трябва да се върнем
към работа, както обикновено, завеждащи къмпируващите в гората. Просто трябва да
предусещаме шпионите.
Помислих над това за момент.
-
Дали подозират, че във нашата група някой друг освен Лукас е шифтър?
-
Трудно е да се каже.
-
Наистина мисля, че като е растял Менсън е чел прекалено много комикси. Навярно
вярва, че ако го ухапе радиоактивен паяк, ще се превърне в Спайдермен.
Конър се засмя.
-
Няма ли?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Игриво плеснах ръката му. Той харесва супер герои. Железния човек му е любимия, защото
всъщност не притежава истински супер сили. Изведнъж ми се стори странно това, че Конър
предпочита човека, който без металния си костюм, беше „нормален” колкото
мнозинството от света.
-
Удобно ли е да бъдеш шифтър? – изтърсих.
-
Никога не съм мислил за това. Защо?
-
Просто си мислих, колко се възхищаваш на Железния човек. Вероятно трябва да оставя
психоанализата на професионалистите.
-
Определено.
Мислите ми се върнаха обратно на Био-Хром.
-
Може би трябва да вградим шпионин в лабораторията им.
Конър се вторачи в мен.
-
Какво? – попитах, почувствала се неловко от неговата напрегнатост.
-
Не е лоша идея.
-
Шегувах се. Освен това, кои откачен би приел да го направи?
-
Може би някой, който мисли, че няма какво да губи.
-
Британи, може би. – казах тихо. Докоснах коляното му. – Конър, имаш приятели сред
момчетата. Защо никой не се интересува от нея?
Бавно поклати главата си.
-
Кой, по дяволите, знае? Просто има нещо странно в нея.