мисля, че белезите му са секси, защото са доказателството, за това което бе готов да
даде за мен.
Заведе ме до пещерата зад водопада. Щом влязохме, той се отдръпна от мен, захвърли
обувките и ризата си на една страна и започна да приготвя мястото, където да спим.
Отпуснах се надолу, сядайки на земята с краката под мен. Наблюдавах го докато
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
работи, приготвяйки само едно място. Тази вечер нямаше въпроси по това дали ще
спим заедно. За пръв път ще бъде без вина, без чувства за предателство към Конър.
Аз направих избора си – и когато си тръгна, той го прие.
Помислих си да си облека дрехите, но кожата ми бе невероятно чувствителна. Помнех
как майка ми винаги носи коприна, най-вероятно тази чувствителност бе страничен
ефект.
Станах на крака.
- Нека ти помогна.
Приведен до могилата от одеяла и възглавници той погледна нагоре към мен. Мисля,
че никога няма да се изморя да гледам топлите му кафеви очи, виждайки нежността в
тях, чувствата му към мен.
- Не. Това е част от ритуала.
Внезапно станах малко нервна. Момичетата винаги говореха за трансформацията си и
преминаването к със сродната си душа, но никога не са говорели какво идва след това.
Коленичих пред него.
- Наистина?
- Да. Преди време това е била първата вечер, в която на двойката й е позволено
да спи заедно.
- От къде знаеш?
- Сродни души 101.
Засмях се и малко от напрежението ми спадна.
- Не се шегувам – каза със сериозен глас, а усмивката му се разшири. –
Старейшините ни караха да се събираме и ни изнасяха лекции как би трябвало
да се държим с вас.
Погледнах нагоре и изпъшках.
- Британи е права! Живеем изцяло в старите времена.
Стомаха ми се завърза на възел при мисълта за нея. Насочих вниманието си към
водопада.
- Тя ще се оправи – каза Рейв.
Не бях толкова сигурна.
- Ако бях направила избора си по-рано, Конър можеше да е с нея – дали моята
нерешителност я е убила?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Не, нямаше да е. Познавам Британи, не би взела изхвърленото.
- Мисля, че щеше да го приеме. Тя... добре де, мисля, че го обича. Или поне си
мисли, че е така. Имам предвид, как може наистина да разбереш преди да
прекараш малко време насаме с въпросния човек?
- Може би ще се съберат след тази вечер.
Ако тя оцелееше . . .
Трябваше. Трябваше да е добре.
Сядайки на одеялата, Рейв се премести по-близо до мен и пръстите му се спуснаха по
бузата ми.
- Тя е добре. Приготвяше се дълго за тази вечер – правеше тренировки, ядеше
правилно. Тя е в чудесна форма, ще се справи с промяната.
Той бе прав. Трябваше да повярвам в това. Не исках нищо да срине първата ни вечер
заедно, като сродни души. Набутах всички мисли за Био Хром и Британи в най-
отдалечените кътчета на мислите ми. Тази вечер бе моя – моя и на Рейв.
Той се приближи за целувка, но го спрях с ръка на рамото.
- Можеш да прочетеш мислите ми – казах – когато не си във вълча форма.
- Да. Истинските сродни души са винаги свързани, независимо от формата, в
която са. Концентрирай се и ще разбреш мислите ми.
Беше малко трудно да се концентрирам върху мислите му, когато устата му правеше
толкова лоши неща с моята. Целуваше ме по-дълбоко от всякога. Сякаш искаше да ме
маркира – но пълнолунието вече бе направило това. Трябваше да направя избора си и
това бе той.
Претъркулихме се на могилата от одеяла. С толкова много възглавници бе по-удобно
от колкото бях очаквала. Рейв ме притискаше към себе си, краката и ръцете ни се
преплетоха. От мантията, с която бях облечена, вече не служеше за нищо друго освен
за одеяло, което ни покриваше. Плъзгайки пръстите си по голите му гърди и рамена се
зачудих дали кожата му е чувствителна толкова, колкото моята.
- Да – промърмори преди да ме целуни отново.
Още веднъж се опитах да се съсредоточа върху мислите му, отколкото в целувките му.
Копринено . . . изгарящо . . . мое . . . завинаги . . .
Бе загубен във всичко това – в мислите си за нас. Оставих моите до отлетят, докато
изчезна всичко и не остана нищо освен нас.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Когато на следващата сутрин с Рейв приготвихме нещата си за пътуване обратно към