Уолфорд се чувствах по-силна. Бе убеден, че Тъмните Пазители са се събрали там.
Лукас бе изпратен в нашия свят. Трябваше да започнем да се приготвяме за битката с
Био Хром.
Тъй като пътувахме бавно ни отне време, но искахме да останем в това блажено
състояние възможно най-дълго, защото знаехме, че дяволски скоро ще трябва да се
срещнем с Менсън и баща му. Знаех, че родителите ми ще са в Уолфорд, чакайки мен и
Конър за официалното посрещане в семейството.
Изненада! Най-накрая послушах сърцето си, а не вас.
Най-вероятно нямаше да са очаровани от избора ми, но нещо се случи по време на
трансформацията – или може би преди това, когато най-накрая събрах кураж да
направя избора си. Почувствах как ставам самостоятелна. Обичах родителите си и
исках да се гордеят с мен – но това повече няма да коства щастието ми. Ако не приемат
Рейв, ами, ще им се наложи да изгубят мен.
Това бе съдбата ми, повик на дивото към дивото, и знаех, че принадлежа на него.
Пристигнахме в Уолфорд няколко дни по-късно, по време на залеза. Минахме през
входната врата на имението и почувствах нервно пристягане, когато майка ми и баща
ми излязоха от фоайето.
- Здравейте. Мамо, татко. Познавате Рейв.
Майка ми направи най-странното нещо. Усмихна се и прегърна Рейв, сякаш е отдавна
изгубения к роднина. Когато отстъпи назад баща ми стисна ръката му.
- Конър обясни. . . – майка ми се поколеба.
Баща ми довърши.
- Каза. . . добре, призна си, че не те е обичал истински, Линдзи, по този начин.
Невероятно! През всички тези години изглеждаше сякаш те обожава. Понякога
не знаеш всичко за хората.
А понякога не знаеш дори за себе си.
- Говорейки за Конър, знаете ли къде е? – исках да го видя само за момент, да
знам че е добре.
- С Лукас са в библиотеката, говорейки със старейшините за ситуацията покрай
Био Хром.
- Ами Британи? Върна ли се? – попитах.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Пресягайки се, майка ми оправи яката на ризата ми, сякаш имам нужда да съм
подходящо облечена, за да се изправя пред новината, която са на път да ми кажат.
- Не, никой не е чувал нищо от нея.
Почувствах толкова остра болка, че бих се почудила дали майка ми ме е ударила.
- Изпратиха ли някой да я потърси?
- Никой не знае къде да я търсят.
Звучеше толкова дяволски спокойна – сякаш просто я помолих да смени блузата си.
- Това не е извинение. – Идиотизма на това никой да не я търси! Дори и на майка
к? Тогава си спомних, че майка к е заминала за Европа. Лош спомен от
миналото к. Да се въздържа от вик бе извън възможностите ми, може би защото
промяната ме бе направила по различна.
- Трябва да е в гората. Започваме от единия край и преминаваме към другия.
Може да е наранена или да пострада, от преминаването на трансформацията
сама. О, Боже, забравих – Био Хром може и да са я хванали.
Не исках да кажа на глас, че може да е мъртва. Не исках да отивам в тази посока.
Рейв уви ръката си около мен и ме дръпна към него. В жеста му се съдържаше сила и
комфорт.
- Ще поговоря с Лукас и ще видим какво можем да направим за да я намерим.
Ще я намерим.
Той ме целуна леко преди да каже довиждане на родителите ми и да се насочи към
библиотеката, за да намери Лукас.
- Изглежда добър млад мъж – каза майка ми.
- Той е. – уверих я. – Страхотен е. И го обичам повече, от колкото си мислех, че е
възможно.
- Винаги сме си мислили, че с Конър. . .
- Знам, татко – казах, отрязвайки го. – Но виждате, винаги е било мое решение,
мой избор. И избрах Рейв.
Баща ми се усмихна топло.
- Поне знам, че ще има кой да поддържа колата ми.
- Имаш повече от това, скъпи – каза му майка ми строго. – Имаш някой, който
може да направи дъщеря ни щастлива.
Нямаше да съм по-изненадана, ако бе признала, че не е шифтър.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Не ме гледай толкова шокирано, – каза. – Аз също бях млада. Някой ден трябва
да ти разкажа за обкръжението, през което трябваше да мине баща ти, за да ме
спечели.
- Нямам търпение – но също така нямах търпение да видя Кайла или Конър – или
някой, който може да каже какво щяхме да правим относно Британи.
След като прегърнах родителите си и си уговорихме вечеря, взех ранизата си и се качих
в стята, която споделях с Кайла и Британи. Кайла седеше на мястото до прозореца,
когато влязох. Тя подскочи, притича през стаята и ме прегърна.