- Бях толкова притеснена за теб.
Усмихнах к се.
- Добре съм.
- Значи избра Рейв.
Не мислех, че е възможно, но усмивката ми стана по-широка.
- Да. Обичам го толкова много, Кайла. Дори и да не ме гледа, като луната и
звездите, не ме е грижа, защото аз го правя.
Тя стисна ръцете ми.
- Радвам се за теб, Линдзи. Един вид винаги съм чувствала, че той е единстъвения
за теб.
- Защо не ми каза нищо?
- Защото трябва да е твой избор, твое решение.
За някой, който току-що се присъедини към нас се учеше бързо.
Усмивката ми изчезна.
- Виждала ли си Конър?
Тя кимна.
- Той ще се оправи. Кажи ми, трансформацията беше ли всичко, което очакваше?
Кимнах.
- Дори повече.
Приседнах на края на леглото си.
- Също така се тревожа за Британи.
- Да, аз също. Тя просто изчезна и никой не знае къде е отишла.
- Те дори не се опитват да я открият!
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Кайла направи гримаса.
- Не е вярно. Просто не са настоятелни, защото в момента са доста притеснени за
цялата бъркотия около Био Хром. Изпратиха няколко Пазители да я търсят, но
оставиха повечето ни тук, в случай че ни нападнат.
- Би трябвало всички да я търсят.
- И да оставим Уолфорд незаищитен?
Тя беше права – старейшините бяха тук, историята ни също – но не ми харесваше.
- Освен това не е минало толкова много време. Може би просто к трябва време,
за да стигне до тук.
- Може би – за мен това не бе вярно. Нещо се бе объркало. Просто го знаех.
Отидох до прозореца и погледнах навън. Конър се разхождаше около гората. Чудя се
дали присъствито на Рейв го е накарало да напусне библиотеката.
- Имам нужда да поговоря с Конър.
Излязох навън и се насочих към гората. Странно, но можех да уловя аромата му дори
когато не бях във вълча форма. Последвах го, докато не стигнах до малък поток. Той
седеше до него.
- Здравей. – казах тихо, докато се приближавах.
Той погледна над рамото си.
- Здравей и на теб. Как се чувстваш като пълноправен член на Тъмните Пазители?
- Невероятно – спрях до него – Конър . . .
- Моля те, не се извинявай отново – прекъсна ме. – Мислех доста от онази нощ.
Ние винаги сме били приятели, а и аз винаги съм мислел, че ни е писано да сме
заедно, но истината е . . . това, което изпитвам – не съм сигурен, че е любов. Не
и от вида, който Лукас изпитва към Кайла. И тази, която ти изпитваш към Рейв.
Не знам дали ще ми повярваш, но наистина се радвам за теб. Щастлив съм, че
разбра това навреме.
Борейки се със сълзите си го прегърнах силно. Имах нужда да го направя, за да мога да
го пусна да си тръгне. Отдръпнах се назад и задържах погледа му.
- Обичам те, Конър.
- Също и Рейв.
- Определено. Обичам и него, но е различно. Но ти все още си ми приятел, винаги
ще бъдеш.
- Ти също за мен.
Започнахме да вървим обратно към имението.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Притеснена съм за Британи – казах му.
- Недей. Ако има някой, който може да преживее трансформацията сам, то това е
тя.
- Знаеш ли, че те харесва.
Той поклати глава.
- Дори не си го и помисляй. Мисля, че няма да имам гадже поне известно време.
- Не прави това – помолих го. – Има някой и за теб.
- Ще видим. Но е сигурно, че не е Британи.
Не казах нищо, но Британи може да е много упорита. Ако иска Конър, сигурна съм, че
ще се възползва от всеки шанс.
Разбира се, това зависеше от това дали е все още жива.
По-късно през нощта, след като заспах се събудих отново. Не знам защо. Не знам какво
ме стресна, но имах чувството, че нещо не е наред.
Затворих очите си и се концентрирах върху Рейв. След това усетих връзката, която
съзнанието ми отвори.
Липсваш ми.
И ти на мен. Къде си?
Пазя северния периметър. Ела при мен.
Идвам.
Чакам те.
Измъкнах се от леглото. Не бяхме дръпнали завесите и лунната светлина се
процеждаше от прозореца към леглото. Можех да видя как Кайла спи, но леглото на
Британи бе все още празно. Къде беше? Какво се е случило с нея? Не можех да се
оттърся от чувството, че е в беда. Голяма беда.
Обух обувките и панталоните си и излязох от стаята, насочвайки се надолу по стълбите.
Щом веднъж излязох навън, изтичах до северния периметър. Не се преобразувах,
защото точно сега имах нужда от човешки ръце около мен.