Рейв трябва да се е натрапил в мислите ми, защото и той бе в човешката си форма,
носейки джинсите, с които го забелязах за първи път. Хвърлих се върху него, с такава
сила, че най-вероятно щеше да падне, ако не беше толкова силен. Придърпа ме към
себе си и аз възползвайки се от топата му прегръдка се сгуших в него.
- Британи е добре. Трябва да спреш да се притесняваш – каза преди да мога да
проговоря.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
- Наистина ли проникна в мислите ми? – попитах.
- Да, съжалявам. Опитвам се да не го правя, но емоциите ти са толков силни, че
направо ме бомбандират.
Отдръпнах главата си назад.
- Не мога да се спра, Рейв. Нещо не е наред. Ако беше добре щеше да се е
върнала до сега. Ще иска да се покаже, да се похвали. Оцеля, когато никой друг
не успя. Така, че ако не е тук значи е в беда.
- Не можеш да си сигурна. Може да има хиляди причини, поради които не е тук.
- Назови една.
- Може да к отнеме по-дълго време да се възтанови. Когато преминах през
първата си трансформация ме болеше навсякъде. Не исках да се движа поне три
дни.
Думите му имаха смисъл и ме успокоиха малко. Може би беше прав. Може би се
притеснявах за нищо.
Той плъзна пръстите си по бузата ми.
- Грижа те е толкова силно. Това е едно от нещата, които обичам в теб.
Реших да набутам притесненията си на далеч засега. Британи ще се върне при нас и
след това ще разберем какво се е случило. Ще к дам още няколко дни и след това ще
настоявам да засилят търсенето – да изпратят поне още няколко момчета.
Но точно сега, колкото и да бе егоистично, исках да насоча цялото си внимание към
Рейв. Бе време да го поставя на първо място и да му отдам цялото си внимание.
- Аз пък обичам всичко в теб – казах му.
Той се ухили, а лунната светлина освети лицето му точно преди да ме целуне.
Знаех, че опасностите с които трябва да се справим са далеч повече от тези до сега, но
при тези няколко удара на сърцето ми, сгушена в обятията му, с устни върху неговите,
знаех, че каквото и да ни предстои, ще го посрещнем заедно.
Сега дори не можех да си спомня защо се колебаех толкова, дали че Рейв е истинската
ми сродна душа. Отчаяно исках и Конър да открие неговата някой ден. Мислех за него,
като за първата ми любов, имаше нещо сладко в нея.
Но не беше толкова дълбока като тази, която изпитвах към Рейв.
С Рейв приехме вълчите си форми, тъмната му козина контрастираше срещу моята
бяла.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Пазехме, докато луната започна да става по-тъмна. Най-накрая щеше да стане напъно
черна, а тогава щяхме да се изправим пред враговете си. При новолунието.
Осъзнавах, че някои от враговете ни ще дойдат отвътре.
Но това, което знаех със сигурност е, че Рейв е мой, а аз – негова. Той винаги е бил
съдбата ми. Никой не може да промени това.
Заедно ще се посрещнем всички трудности, които бъдещето ни е приготвило.
КРАЙ
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Document Outline
FM 00.pdf
FM 01.pdf
FM 02.pdf
FM 03.pdf
FM 04.pdf
FM 05.pdf
FM 06.pdf
FM 07.pdf
FM 08.pdf
FM 09.pdf
FM 10.pdf
FM 11.pdf
FM 12.pdf
FM 13.pdf
FM 14.pdf
FM 15.pdf
FM 16.pdf
FM 17.pdf
FM 18.pdf
FM 19.pdf