Сбръчих вежди.
-
Какво имаш предвид?
Въздъхна, отхапа от месото и го дъвчи известно време, сякаш трябваше да подреди
мислите си.
-
Трудно е за обяснение. Тя е секси – във форма. Имам предвид, човече, тя бяга по
няколко мили още преди зората да се е пръкнала, плюс това прави всички тези лицеви
опори и коремни преси и няколко тежки тренировки – което винаги съм си мислил, че е
един вид странно за момиче, защото сме генетично предразположени да сме в
страхотна форма. Тогава защо тя се упражнява?
-
И ти се упражняваш. – напомних му.
-
Да, но е различно за момчетата. Защото ние сме момчета.
-
И момичетата също се упражняват.
-
Но не толкова интензивно, колкото Британи,
Спря за момент, подбиращ думите си.
-
Но не е само това. Гледам в теб и усещам душевна връзка. Вълк с вълк. Дори и когато
срещнах Кайла го усетих, което значеше, че е една от нас. Но с Британи няма нищо.
Сякаш виждам статистическите момичета в колежа и просто знам, че те са външни хора.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Но Британи е една от нас. – настоях.
-
Знам. Прави впечатление, но не съм единственото момче което усеща статистически
вълни от нея.
-
Но, тя не може да бъде статист. Родителите к са шифтъри. – трябва да бъдат. Познавам
майка к. А колкото до баща к - никога не съм го срещала. Никой не го познаваше. Той
живееше в Европа, част е от друго общество. Винаги е било само Британи и майка к. Но
все още, не мога да си представя майка к да тръгне с не-шифтър. Не бях дори сигурна,
че това е възможно. – Трябва да е мутирала по някакъв начин или нещо подобно. –
поклатих глава, бях напълно издухана от идеята, и повторих. – Тя е една от нас.
-
Хей, Конър! – едно от момчетата го извика, прекъсвайки разговора ни за Британи. Не
мисля, че имаше какво още да кажем по темата. Самата идея тя да не бъде шифтър
беше толкова неестествена дори и за размишляване. Доколкото знаех нищо такова не
се е случвало досега. – Старците ни предизвикват на свободен футбол. Бащи срещу
синове. Ще идваш ли?
-
Разбира се.
-
В пет. На сечището. – отвърна той.
-
Ще гледаш ли играта? – попита Конър.
-
Сигурно.
-
Ще ми дадеш ли целувка за късмет?
Усмихнах се, надявам се да се е получило секси.
-
Има ли нужда от питане?
Наклони се и ме целуна. Винаги ме изумяваше колко топла бе устата му, колко хубаво се
чувствах да бъда целувана от него. Нямах друг опит с който да го сравнявам – той винаги ми
е бил първият и единственият.
Отдръпна се и ми се усмихна широко.
-
Искам повече от това след като сритам задника на баща си.
Смеех се докато той ме вдигаше на крака. Върнахме чиниите си и се запътихме към
сечището. Той ме целуна набързо преди да побегне към мястото където Лукас и няколко
други Тъмни Пазители го чакаха. Конър бе невероятно бърз и грациозен. Обичах до гледам
как се движи. Беше удивително съвършен.
Търсех Кайла и Британи сред тези които се бяха събрали да гледат, но не бях в настроение
да се справям с отношението на Британи или това, което ставаше с нея. Дори не бях в
настроение да слушам колко противно щастлива е Кайла, сега когато е открила Лукас.
Радвах се за нея, но също може би малко завиждах, че тя няма съмнения относно чувствата
си към Лукас, докато съмненията ми относно чувствата ми към Конър, започнаха да ме
тормозят.
Облегнах се на едно дърво, харесваше ми здравината му. Аз съм за всичко свързано с
природата, ценя всеки вид в нея, и ме превличаше спокойствието к. Нуждаех се от малко
спокойствие точно сега. Когато се огледах, осъзнах за жалост, че Конър е прав. Нямаше
толкова смях, колкото обикновено. Всеки сякаш осъзнаваше, че света ни е на ръба на
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
промяната – и ние просто не ни беше спокойно с вида промяна, която директно не е
свързана с телата ни. Може би това беше причината все още да използваме термини като
сродни души и само момчетата публично да обявяват избраниците си. Ние сме старомодни
в този си начин.
След като се стъмни, няколко факли бяха запалени в полза на тези от нас, които все още не
са преминали първата си трансформация. Тези които вече са се превъплащавали, имаха
силното нощно виждане на вълка, дори и когато не бяха във вълча форма. След първата
трансформация, взимаме много от увеличените ни възможности в човешката си форма. От