една страна не можех да чакам, но от друга все още се ужасявах. Как би било наистина? А
ако направя грешка в избора си на сродна душа?
-
Кой води?
Сърцето ми прескочи няколко удара при познатия дрезгав глас близо до ухото ми. Не
познавам никой друг, който се движи така тихо както Рейв. Поглеждайки над рамо,
надяваща се да не чува дивото биене на сърцето ми, му се усмихнах нехайно.
-
Синовете, предполагам. Как така не играеш?
Странно изражение обгърна лицето му – и си припомних, че баща му умря.
-
Съжалявам. Това беше необмислено –
-
Няма значение. Не е като да е голяма загуба за обществото ни.
-
Но, за теб беше.
-
Не наистина. Това е най-тъпия празник на лятното слънцестоене, който някога е
същесвувал или просто трябва да ги изпреваря?
Беше очевидно, че иска да смени темата. Баща му беше загинал в катастрофа, която е
причинил след като е карал пиян. Смених темата с удоволоствие:
-
Ох, определено е най-тъпия празник досега.
-
Искаш ли да се измъкнем за малко? Ще вземем мотора ми.
Изпитах удоволствие, че ме пита, и внезапно осъзнах колко неуместна бе реакцията ми.
-
Мерси, но не мога.
Защото, не можех да изкарам съня си от главата, или начин по който ме гледаше по време
на заседанието. И ако бъдем сами, в горите…
Истината беше, че не вярвах на себе си. Дали ще се изкуша? Рейв изкарваше някаква част
от мен, нещо вътре в мен което не разбирах. Караше ме да мисля да се сближа лично с
него – а Конър вече изяви привилегия към мен.
Погледнах назад към играта, гледах как Конър бяга и подаде на Лукас. Само няколко човека
аплодираха. Сякаш искаха никой от гората да не ни чуе – сякаш се връщаме назад към това
да бъдем строго поверителни. Начина по който действаме, сякаш се страхуваме от
собствените си сенки.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Знаеш, че ще играят още няколко часа. – каза Рейв. – Ние сме легендарни с
издръжливостта си. Дори и старите, като енергични зайчета: Просто ще продължават и
продължават.
-
Знам, но-
-
Хайде, Линдзи. Говоря просто за возене с мотора си. Много по-забавно ли е да стоиш
облегната на дървото?
А си мислих, че е момче на малкото думи.
Но той беше прав. Отегчих се. Рейв и аз бяхме приятели. Мога да се разходя с него и
няма да правя нищо с което да предавам Конър. Дали? Сигурно. Никога не съм искала
да нараня Конър. Това беше една от причините поради които държах съмненията си за
нас дълбоко заровени:
-
Конър и аз –
-
Знам. – каза малко тъжно. – Вие си принадлежите. Той има името ти татуирано на
рамото си и т.н.
Притворих очи към него.
-
Ти имаш татуировка. Чие име е?
Обикновено момчето обявява половинката си преди да сложи изобразено името к на
кожата си, но Рейв не спазва правилата. Едва наскоро научихме, че има татуировка.
-
Ела с мен. – прикани ме. – И може би ще ти кажа.
-
Няма да правя нищо, което няма да се хареса на Конър.
-
Не те и моля.
Гласът му съдържаше смирение, което не можах напълно да разбера. Накара ме да се чудя
отново, дали той изпитва същото привличане към мен, както аз към него. Освен това съм
любопитна за татуировката му.
-
Не мога да за отдалеча за дълго. – казах тихо. Когато играта свърши, Конър щеше да ме
търси. Не исках да му давам причина да се съмнява във верността ми. И колкото повече
време прекарам с Рейв, толкова по-голям шанс за мен да направя нещо, което не
трябва. Като да открия дали целувките му в реалността са толкова страхотни, както и в
съня.
-
Само бързо возене. Никой няма да забележи, че ни няма. – обеща той.
Погледах назад към него и кимнах. Беше лесно да не правя неща които не са ми
разрешени, ако наистина не им дам израз.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Three
Глава трета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
___________________________________________________________________________________________
Докато вятъра се удряше в бяло-русата ми коса, която течеше като коприна зад мен се
чувствах безгрижна, но обременена от бъдещето си. Стегнах ръцете си около Рейв и притиснах
бузата си към силния му, широк гръб. Фаровете на мотора останаха изключени. Знам, че най-
вероятно звучи лудо, но му вярвах достатъчно, за да знам, че няма да ни убие докато