Бил се хвана за косата. Тя беше твърде къса като за художник, но един решителен мъж може да се хване за всичко, което поне мъничко стърчи.
— Плачела? Да можех да удуша тази твоя леля Дора!
— Леля Дора е костелив орех — съгласи се Фреди. — Но трябва да видиш леля ми Констанс, леля ми Джулия и леля ми Хърмион, за която ти споменах преди малко. Сега Пру пътува към нея. Налага се да поясня, че младото поколение на нашето семейство винаги заминава на заточение в Бландингс, когато се влюби в погрешен партньор. Това е нещо като Дяволския остров6. Имам чувството, че беше вчера, когато се опитвах да успокоя братовчедката Гертруд, затворена в карцера заради желанието си да се ожени за енорийски свещеник. Аз самият щях да бъда изпратен в Бландингс, когато излизахме с Аги, ако случайно вече не бях там. Да — въздъхна Фреди, — натикали са малката Прудънс в тъмницата и ти сигурно се питаш какво ще правим сега.
— Да — точно този беше въпросът, който занимаваше Бил в момента. Той погледна приятеля си с надежда, като че очакваше някаква веща стратегия, но Фреди поклати глава.
— Не ме гледай по този начин, Мазол. Нищо конструктивно не мога да предложа. Караш ме да се чувствам така, както моят тъст ме кара да се чувствам на съвещание. Разбира се, ти не го познаваш. Прилича на римски император и обича да тропа по бюрото и да реве: „Давайте, давайте, чакам предложения.“ А пък аз рядко имам такива. Сега обаче успях да направя нещо. Спомних си Пру да ми казва, че си кръщелник на чичо Гали, затова спрях таксито и му се обадих да дойде тук. Ако някой може да измисли правилна линия на действие, то това е той — човек изключително изобретателен и мъдър. Ще се появи скоро. Всъщност — каза Фреди, когато до тях изскърцаха спирачки — ако не се лъжа, Уотсън, ето го и нашият клиент.
VII
— Здрасти, Бил — каза и самият той. — Хайде да влезем и да ми разкажеш всичко. От Фреди разбрах, че нещо си оплел конците.
И му раздруса приятелски ръката. Бившият крал на Занзибар зяпна от изненада. Явно съвсем беше объркал критериите. Макар че склони да говори с Бил, не беше изоставил предишното си впечатление, че младежът е отрепка, ако не и най-лошото — художник, а ето че хайманата му с хаймана получава топло ръкостискане и широка усмивка не от друг, а лично от прочутия Гали Трийпуд. Това разтърси бившия крал и го накара да загуби вяра в собствените си преценки. Защото Гали беше цар на модата, истинско светило, всепризната знаменитост, с която се гордееха театралните сцени, хиподрумите и най-шумните ресторанти. В някои столични среди той направо беше станал легенда. Дори ако от таксито беше излязъл Джо Луис7 и се бе ръкувал с Бил, бившият крал нямаше да бъде толкова впечатлен.
Почитаемият Галахад Трийпуд беше единственият наистина изтъкнат член на фамилията, оглавявана от лорд Емсуърт. Самият лорд Емсуърт беше печелил веднъж първа награда за най-голяма отгледана тиква, а свинята му, както знаем, стана два пъти носителка на сребърен медал в раздела „Гойни прасета“ на Шропшърското селскостопанско изложение. Това не означаваше, че лорд Емсуърт е пожънал някаква слава в обществения живот. За разлика от него името на Гали се беше прочуло. Имаше хора в Лондон — букмейкъри, царе на кеглите, продавачи на секретна информация от яслите на хиподрума и разни подобни — които биха се замислили кой е Айнщайн, но всички знаеха кой е Гали. Най-очебийното нещо у Галахад Трийпуд, което на никого не убягваше от очи, беше поразително добрият за неговите петдесет и седем години вид. Като се има предвид живота, който водеше, той нямаше никакво право да цъфти от здраве, но това беше факт. Даже и Е. Дж. Мъргатройд би бил принуден да признае, че тоя човек е здрав като камък. Повечето от връстниците му с неудоволствие бяха принудени да напуснат играта и да се оттеглят в Харъгейт и Бъкстън, за да се посветят на подаграта си, но не и той. Гали продължи безметежно напред, достигайки все по-големи висоти по мост от празни бутилки от уиски и сода. Беше открил изначалната велика тайна на вечната младост — да не изпуска гарафата от ръце и никога да не си ляга преди четири сутринта. Погледът му беше все така ясен, духът му жизнен, сърцето му щедро и отзивчиво, така че всички го обичаха, освен дамската половина от фамилията.
6
Дяволският остров — един от френските острови покрай брега на Френска Гвиана — бивша колония за каторжници (1851–1951), бел.пр.