И така — Галахад Трийпуд поведе питомците си през двукрилата врата, докато бившето величие докосваше шапка около четиридесет пъти в минута като играчка на пружина, и ги разположи около една маса във фоайето. След първоначалната слънчева усмивка, с която ги приветства, върху лицето на Гали се беше появил угрижен и задълбочен израз. По телефона Фреди му беше казал достатъчно, за да му стане ясно, че в брачните планове на младежа, когото обичаше като син, е изникнала сериозна пречка. Досега Галахад винаги бе предан на Бил. Никога нямаше да забрави как когато беше десетгодишен хлапак, го дръпна настрана, даде му два шилинга и половина и доверително го накара да заложи в последния момент на Скокливия Бърти на хиподрума в Плъмптън. И още си спомняше с удоволствие как Скокливия Бърти финишира три дължини пред другите при изключително благоприятното залагане сто към осем.
— Казвай сега, какво става? — попита той.
Фреди беше разказал събитията на Бил от ясно по-ясно, както се уверихме, без да пропуска нито една подробност. Повторени пред Почитаемия Галахад, фактите прозвучаха също толкова кристално ясно. Докато траеше разказът, той кимаше от време на време с глава, а когато се стигна до развръзката, заключи, че се е забъркала голяма каша. Бил и Фреди се съгласиха с него в един глас.
— Натоварили я на влака за Бландингс, а? — Почитаемият Галахад свали пенснето си и го затърка умислено. — Познатата стара история. Много отдавна, години преди вие двамата да сте се родили, и мен така ме натовариха за Бландингс, за да не се оженя за едно момиче, вариететна актриса на име Доли Хендерсън.
Той замълча за момент, погледът му се замъгли, мислите му явно витаеха в миналото. Беше се докоснал неволно до трагедията на своя живот. После тръсна леко глава и се върна към настоящето.
— Е, струва ми се съвсем ясно какво трябва да направиш, Бил. Не можеш да оставиш бедното дете да си изплаче очите сред глутница диви лели. Ще трябва и ти да заминеш за Бландингс.
Колкото и голямо да бе уважението на Фреди към мъдрия му роднина, той поклати недоверчиво глава.
— Но, по дяволите, чичо Гали, те ще го натирят в момента, в който кракът му стъпи на прага.
— Кой казва, че ще стъпва на прага? Ясно е, че не сте ме разбрали. Нямах предвид замъка Бландингс, а селцето — Маркет Бландингс. Вземи си билет, Бил, и се настани в страноприемницата „Гербът на Емсуърт“. Хубава бира имат там. Дали още държат оня чирак от миналата година? Момче и половина. Казва се Хърбърт — мой човек. Няма две мнения по въпроса. Ако е там, поздрави го.
Фреди все още не разбираше.
— Не мога да проумея. Какво ще прави Мазола в „Гербът на Емсуърт“?
— Просто ще го използва за главна квартира. Нали трябва да спи някъде? През деня, разбира се, ще бъде в Замъка и ще рисува свинята.
— Ще рисува свинята?
— А, да, трябваше да обясня. Онзи ден леля ти Дора ме информира, че баща ти й писал писмо да му намери художник за портрет на свинята.
— Я гледай! — възкликна Бил, след като започна да му просветва.
— Точно така. Дора, както би направила всяка друга от сестрите й, се изсмяла на молбата, подиграла й се и не предприела никакви мерки, освен да напише няколко убийствени реда на Кларънс, колкото да му каже да не се прави на малоумник. Следователно художникът все още не е осигурен. Ти ще попълниш тази липса. Как ти се вижда това?
— Страхотно — отвърна Бил.
— Казах ти, че си го бива — обади се Фреди.
— Предполагам, че Кларънс ще приеме кандидатурата ми.
Фреди побърза да изтрие всички съмнения по въпроса.
— Не се тревожи, чичо Гали. Ти драсни на татенцето, че изпращаш художник, а аз ще свърша останалото. Заминавам за старата барака днес следобяд и моментално ще се заема с хвалби за Мазола. Човек, който е убедил едни от най-костеливите клиенти в Америка да купуват „Кучешка наслада на Доналдсън“, едва ли ще се провали с татенцето. Той направо ми е пластилин в ръцете. Ти нали можеш да рисуваш свине, Мазол? Тогава се мятай на следващия влак, окопай се в „Гербът на Емсуърт“ и чакай вест от мен. Донеси си бои, четки, платно, триножник, палитра и каквото там трябва.
Той спря, защото осъзна, че Бил не го слуша. Последният благодареше прочувствено на Гали, а Гали го уверяваше, че „няма защо, скъпи момко, няма защо“, добавяйки, че само се радва да помогне.
— Както виждам нещата — рече той, — много скоро ще намериш възможност да се измъкнеш с Прудънс и да подхванеш венчавката оттам, откъдето си я оставил. Нали имаш разрешително? Добре, пъхни си го във вътрешния джоб и когато дойде моментът, грабни младата дама, скрийте се някъде и се оженете. Виждаш ли някакъв пропуск?