— Не — отвърна Бил.
— Само един — обади се Фреди. — Имам лоша новина за тебе, Мазол. Бих искал да съм там, за да те наглеждам, но не става. Налага се да направя две-три делови визити на някои от важните клечки в района и ще трябва да започна веднага.
Утре ще ме чакат на едно място в Чешър.
— Няма значение — отвърна Бил. — Ще се справя и сам.
Тази лекомислена самоувереност подразни Фреди.
— Казваш, че ще се справиш — изгледа го той строго, — но май не е много сигурно. По пътя ти ще има стотици капани.
Почитаемият Галахад кимна с глава.
— Разбирам. Имената например.
— Именно. Едно от първите признания, изтръгнати от Пру по време на разпита, е било, че името на възлюбения й е Уилиям Листър. По-добре се наречи Месмор Бриймуърти.
— Това е невъзможно — възрази ужасен Бил. — Няма такова име.
— Ти ще кажеш. Това е името на един колега, вицепрезидент на „Доналдсънс Инкорпорейтид“. Затова се сетих за него.
— „Месмор Бриймуърти“ ще свърши чудесна работа — даде решаващия си глас Почитаемият Галахад. — А сега стигаме до важния въпрос за маскировката.
— Въпроса за маскировката?
— По моему най-същественият. Можеш да си решиш много проблеми само с една маскировка. Моят стар приятел, Фрути Бифън, от години живее без да се погрижи за това. Затова горкият си има толкова ядове с букмейкърите.
Фреди се съгласи.
— Непременно трябва да се маскираш, Мазол.
— Но защо. Там никой не ме е виждал.
— Леля Дора може да е намерила твоя снимка и да я е пратила на леля Хърмион.
— Пру има само една и я носи винаги със себе си.
— Ами ако леля Хърмион претърси бедното девойче основно?
— Трябва да предвидиш всички обстоятелства, драги момко — настоя Почитаемият Галахад. — Предлагам фалшива брада. Мога да ти услужа с една. Онзи ден я заех на Фрути Бифън, но ще си я взема обратно.
— Няма да нося фалшива брада.
— Помисли добре. На цвят е малко като зелена тиква и стои страхотно. С нея Фрути приличаше на асирийски цар.
— Не!
— Това ли е последната ти дума?
— Да. Няма да нося фалшива брада. Много съм ти благодарен, че ми помагаш…
— Пак заповядай, синко. За бога, та ти си ми кръщелник. Веднъж видях как майка ти вдигна гира тежка сто килограма. Направи го една вечер, след като се нахрани, само за да ми угоди. Такива неща задължават, знаеш. Е, ако имаш чак такива предубеждения спрямо брадата, нищо не може да се направи. Но мисля, че поемаш голям риск. Не ми се сърди, ако сестра ми Хърмион ти изскочи от някой храст и започне да те налага със слънчобрана си. И все пак, щом си решил, така да бъде. Отхвърляме брадата. Всичко останало е ясно, нали?
— Абсолютно.
— Добре. Е, аз тръгвам. Ще обядвам с един тип в „Прасето и свирката“ на Рупърт стрийт.
— А пък аз — присъедини се Фреди, — ще поемам към оня човек, за който ви споменах. Дано господ се смили, та да не го заваря захапал бутилката и фиркан до козирката.
Нямаше защо да се тревожи. В стаята си на третия етаж Типтън Плимсол приключваше с третия подкрепителен сухар и го прокарваше през тесния си хранопровод с мляко, точно както бе обявил. От време на време, докато сръбваше от чашата, хвърляше по един бърз поглед през рамо. После, видимо успокоен, подновяваше пресушаването на въпросната течност.
Глава четвърта
I
Пътят от Падингтън до Маркет Бландингс с бърз влак беше около три часа и четиридесет минути. Прудънс Гарланд, натоварена според разпорежданията на майка си на влака в дванадесет и четиридесет и две, стигна до местоназначението малко преди пет, навреме за чаша чай и един хубав рев. Бъдеща невеста, отлъчена от годеника си в деня на сватбата, едва ли можеше да бъде много весела компания и Прудънс не беше изключение на правилото. Типтън Плимсол, така яростно настроен срещу лицето на Бил Листър, би се учудил защо трябва да се прави такъв въпрос от това, че не си се свързал с подобна муцуна, но девойката не гледаше така на нещата. Тя изобщо не криеше факта, че ситуацията е крайно неприемлива и печалният й лик би хвърлил черна сянка дори и върху някоя парижка бална зала. Затова няма защо да се учудваме, че когато час по-късно Типтън пристигна в древния дом на Емсуъртови, първото му впечатление беше твърде меланхолично. Макар че Прудънс не присъстваше в този момент, защото бе извела разбитото си сърце на разходка из околностите, скръбната и мрачна атмосфера все още витаеше из къщата като миризма от къкреща зелка.