Печал на особено големи талази струеше и от домакина, лорд Емсуърт. Той имаше меко сърце и винаги изпитваше болка, когато някоя от многобройните му племенници пристигнеше в Бландингс, осъдена на заточение затова, че се е влюбила неразумно. Отгоре на това първите думи на Прудънс, докато чоплеше кифличките и се плацикаше с чая, се състояха в изявлението, че тъй като животът й бил съсипан, самата тя щяла да се отдаде на добри дела.
Лорд Емсуърт знаеше какво означава това. Той си даваше сметка, че кабинетът му отново ще претърпи основно почистване. Вярно, нещастната девойка бе казала само, че възнамерява да се заеме с часовете по вероучение на децата от Бландингс Парва, но той разбираше, че нещата ще стигнат по-далеч. От водещ часове по вероучение на децата до професор по майчински надзор и разчистване на кабинети има само една крачка.
Лорд Емсуърт не можеше да забрави племенницата Гертруд, която, докато излежаваше присъдата си заради енорийския свещеник, се беше превърнала в яростен чистач. Сега той нямаше никакви основания да разчита, че след като се успокои и влезе в крачка Прудънс няма да достигне същите висоти, та дори и да ги надмине. За момента можеше да утолява жаждата си за добри дела с часовете по вероучение, но нещо му подсказваше, че това ще бъде просто за разгрявка — една малка тренировка за по-велики цели. Ако към тези основателни страхове се прибавеше и факта, че видът на по-младия му син Фредерик оказваше обичайния ефект върху чувствителния граф, то може да се разбере защо по време на посрещането на Типтън Плимсол лорд Емсуърт седеше прегънат на четири в един ъгъл, трепереше неудържимо и не взимаше участие в разговора.
Отчаянието на полковник Уедж и съпругата му лейди Хърмион бе демонстрирано приблизително по същия начин. То се дължеше отчасти на зловредната зараза, разпространена в Бландингс от Прудънс. Но в допълнение бе задълбочено от друга трагедия. В този паметен ден, точно когато бе така важно да е във върхова форма, за да направи впечатление на младия милионер, тяхната дъщеря Вероника биде ухапана от един мерзък комар по носа. В резултат на това върху последния се бе появил пурпурен оток, който помрачаваше бляскавата й хубост някъде между шестдесет и седемдесет процента. „Мазилото на Съг“, така горещо препоръчано от местния аптекар, свърши каквото можа, но на бедните родители, както и на лорд Емсуърт, не им беше до смях.
Не трябваше да мине много време и Типтън вече се чудеше дали елиминирането на ужасното лице от живота му не бе откупено на твърде висока цена, подлагайки се на дълъг престой в тази средновековна морга. Най-накрая прозвуча гонгът за преобличане, който го накара да се почувства като обсадения гарнизон в Лъкнау8, дочул в далечината квика на шотландските гайди. Звукът сложи край на безнадеждната летаргия и извади на бял свят облекчението, че следващият половин час ще може да остане сам. Това се случи в седем и тридесет. В седем и петдесет и пет той отново повлече неохотно крака надолу към гостната. И тогава, в седем и петдесет и седем, изведнъж всичко се промени. Покрусата беше изчезнала, на небосклона грееше надеждата, в стаята звучеше нежна музика, а във въздуха трептеше дъх на теменужки и рози.
— Дъщеря ми Вероника — чу се един глас и Типтън Плимсол се закова на място, олюлявайки се леко напред-назад с очи, изхвръкнали иззад роговите рамки.
За гореспоменатия Съг не се знае почти нищо. Може да е бил добряк, а може и да не е бил. Може да е обичал животните и всички съседи да са го уважавали, но и това не е сигурно. Пълна липса на факти по този въпрос. Но за Съг, краля на лечебните мазила, можем да говорим без угризения. Става ли дума да се забърка някой лечебен мехлем, равен на него няма.
Вероника Уедж стоеше и зяпаше Типтън Плимсол с огромните си очи като крава, загледана през оградата в кръмното цвекло, и никой не би предположил, че само преди няколко кратки часа носът изпод тези очи е бил с цвят и форма на червена камба. Съг се беше заел с обекта и с помощта на магическото си изкуство го беше превърнал отново в предишния съвършен израстък. С две думи, човек да му свали шапка на тоя Съг.
— Племенницата ми Прудънс — продължи гласът, който достигаше до него през някаква розова мъгла под акомпанимента на арфи, лютни и тромбони.
Типтън нямаше време за племенницата Прудънс. Като хвърли един бегъл поглед, колкото да разбере, че представената му особа е синеока дребосъчка, той отново се зае с изучаването на Вероника. И колкото повече я изучаваше, толкова повече му се струваше, че сякаш е била извадена от собствените му мечти. Любовта бе навестила Типтън Плимсол и то за първи път, в което той изобщо не се съмняваше. Сега разбираше, че това, което по погрешка бе взел за божественото чувство в случая с Дорис Джимпсън и още двайсетина други, е било само бледо копие на истинската страст, като някое от ония безполезни мазила, за които Съг с право предупреждаваше обществеността.
8
Авторът има предвид един епизод по време на Народното въстание в Индия през 1858 г. против британското управление. Град Лъкнау е бил превзет от метежниците и впоследствие освободен от британски военни части. Но силите им не са били достатъчни да прочистят района от многобройните въстаници и самите те се оказват обсадени, докато на помощ не идва генерал Колин Кембъл със своето шотландско отделение, бел.пр.