Фреди погледна часовника си и беше шокиран от положението на стрелките. Злощастните Фаншоу-Кадуикови вече се терзаеха и несъмнено агонията щеше да става все по-мъчителна и по-мъчителна. Но той не можеше да остави нещата в този вид. Въздъхна и изтика настрана в съзнанието си мисълта за бедното семейство.
— Разкажи ми точно какво се случи, Мазол. До определен момент, разбира се, мога да си представя картината. Ти стоиш пред палитрата си, въртиш четките, а татенцето се приближава клатешком и намества пенснето си. Застава зад гърба ти. Наднича през рамото ти. И се дърпа назад с хрипкав рев. После какво? Отряза ти безусловно квитанциите, така ли?
— Да.
— Не остана ли вратичка за евентуално помирение?
— Не.
— И не е имало смисъл да предложиш да изтриеш нарисуваното и да опиташ отново, така ли?
— Така. Нали разбираш, опасявам се, че малко изпуснах гнева си. Не помня какво точно казах, но ефектът беше, че ако съм знаел, че иска напудрена, захаросана картинка, нямаше никога да приема предложението. И още нещо във връзка със задушаването на свободата на художника. А, да, казах му още да иде да се удави в гьола.
— Ти не си наред! Хм. Ха! Тц-тц. Това изобщо не ми звучи добре, Мазол.
— И на мене.
— Пру може да се ядоса.
Бил потрепера.
— Тя вече го направи.
— Значи сте се видели?
Бил потрепера отново.
— Да — потвърди той глухо. — Видяхме се. Беше с баща ти и остана малко, след като той си тръгна.
— И как реагира?
— Беше бясна и разтури годежа.
— Не може да бъде, Мазол. Сигурно не си я разбрал.
— Не мисля. Каза, че никога повече не иска да ме види и ще посвети живота си на добри дела.
— И ти какво отвърна?
— Нямах време да отвръщам. Тя се разсмя истерично и се изстреля като заек на пружина.
— Боже, боже! Разсмя се истерично, а? Виж го ти шантавият му фъстък. Понякога си мисля, че това дете не е с всичкия си.
Изтерзаното лице на Бил прие застрашителен вид.
— Да не искаш да получиш цицина на главата?
— Не — отвърна Фреди, след като обмисли въпроса. — Не, не мисля, че искам. Защо?
— Тогава не викай на Пру фъстък.
— Да не й викам фъстък?
— Да.
— Това май значи, че любовта още е жива.
— Разбира се, че е жива.
— Аз пък предположих, че ти е олекнало, задето си се отървал от момиче, което ти бие дузпата, само защото не си направил фурор с портрета на една свиня — начинание, изпълнено, според собствените ти думи, с много спънки.
Бил потрепера сприхаво.
— Изобщо не беше така.
— Тогава съм разбрал погрешно разказа ти.
— Бедата е, че тя поиска от мен да изоставя рисуването, а аз не се съгласих.
— А, ясно. Става дума за оная работа с кръчмата.
— Да не би да знаеш?
— Каза ми сутринта, когато я срещнах на Гроувнър скуеър. Наследил си „Черницата“ и тя иска да се захванеш с нея изцяло.
— Точно така. Спорим за това от седмици.
— Трябва да призная, че съм съгласен с нея. Не е лошо да опиташ. Това е златна мина, Мазол. От тебе може да се пръкне страхотен съдържател. Колкото до това да се откажеш от изкуството — защо пък не? Ясно е, че не ти върви много.
— Сега, след като помислих повече, започнах да го проумявам. Като че ли ми се отвориха очите. Виждал ли си някога момичето, което обичаш, да бяга от тебе в истеричен смях?
— Не, не съм. Аги понякога си е придавала важности, но доста по-кротко. Да, твърде неприятно.
— Това те прави друг човек, Фреди. Кара те да проумееш, че си бил животно, и мерзавец и свиня.
— Ясно. Имаш угризения.
— Сега съм готов да направя всичко, което иска. Ако тя смята, че трябва да се откажа от рисуването, никога вече няма да пипна четката.
— Е, това е чудесно.
— Ще й пиша писмо и ще й го кажа.
— Ами ако леля Хърмион хване писмото?
— За това не бях помислил. Дали би могла?
— Задължително. Когато младите членове на фамилията от женски пол се изпращат на заточение в Бландингс, кореспонденцията им се следи изкъсо.
— Можеш ли да й предадеш тайно една бележка?
— Не, не мога. Казах ти, че само минавам. Слушай какво ще направим. Сега ще прескоча до каторгата и ако Пру се е върнала, ще изложа пред нея всички факти. Ти чакай тук. Няма да се бавя. Поне така се надявам — каза Фреди и в съзнанието му отново се появи оная болезнена картина на семейство Фаншоу-Кадуик от Устършър с носове, залепени за прозореца и очи, вперени жадно в празната алея.
III
Не мина много и Фреди отново се появи в стаята на Бил. Изчисленията на последния възлизаха на час и половина, но бяха погрешни и се дължаха на опънати нерви. Той бурно възнегодува, че приятелят му не е трябвало да спира край пътя и да плете венци от маргаритки, но Фреди махна с ръка успокоително.