— Плимсол е въпросният пияндур. Искам да ти напомня, когато се запознаеш с него, да не му казваш, че Вероника е била сгодена за Фреди. Най-добре си го запиши, защото ще забравиш.
— Разбира се, драги, ако така желаеш. Имаш ли молив?
— Заповядай.
— Благодаря, благодаря — каза лорд Емсуърт и си записа на първия лист от книгата за свине, единственият достатъчно близък предмет, който можеше да послужи за бележник. — Лека нощ — допълни, пъхайки молива в джоба си.
— Лека нощ — отвърна полковник Уедж, като си го измъкна обратно.
Той затвори вратата и лорд Емсуърт се върна към тежките си мисли.
V
Замъкът Бландингс беше готов за нощуване. В Стаята с часовниците полковник Уедж мечтаеше за богати зетьове. В Синята стая полузаспалата лейди Хърмион си напомняше да позвъни на сестра си Дора веднага щом стане на сутринта и да я предупреди да не изпуска от бдителните си майчини очи младата Прудънс. В Червената стая Вероника отново зяпаше в тавана, но сега на устните й грееше мека усмивка. Току-що й беше дошло наум, че Типтън Плимсол е тъкмо човекът, способен да й осигурява бижута — впрочем, направо би я затрупал с тях.
Лорд Емсуърт беше взел отново книгата за свинете и се взираше през пенснето си в думите върху началния лист: „Когато Плимсол пристигне, да му кажа, че Вероника е била сгодена за Фреди.“ Те малко го озадачиха, защото не проумяваше защо, ако полковник Уедж желае да обмени тази информация с пияндура Плимсол, не го направи сам. Но графът отдавна се беше отказал да следи умствените процеси на заобикалящите го. Като обърна на страница четиридесет и седма, той започна да препрочита златните слова по въпроса за кашата от трици.
Луната хвърляше светлик върху кулите и назъбените стени. Все още не бе съвсем пълна, но след няколко дни и това щеше да стане.
Глава втора
I
Стрелките на ония лондонски часовници, които са на едно и също мнение с Грийнуичката обсерватория, показваха девет и двайсет на следващата сутрин, когато тежката врата на жилищната сграда „Уилтшър Хаус“, находяща се на Гроувнър Скуеър, се отвори широко и оттам се изсипаха в пакет една стара болонка, една млада болонка, един ирландски сетер на средна възраст и едно момиче в синьо, което пресече пътя към оградената градина, отключи портите и придружителите й се шмугнаха вътре: първо младата болонка, после старата болонка и най-накрая ирландският сетер, който за секунда беше забавен от някаква миризма.
Още никой не е разработил задълбочено въпроса какви точно трябва да бъдат качествата, които поставят едно момиче в категорията „зайци на нечии мечти“, но едва ли би се намерил безпристрастен съдник, който да отрече, че този термин напълно приляга на Прудънс, единствената дъщеря на Дора, която пък бе вдовицата на покойния сър Евърърд Гарланд, рицар на Ордена на Бат. Защото макар че не притежаваше оная потресающа хубост на Вероника Уедж, която предизвикваше ръкопашни схватки сред фотографите, Прудънс беше достатъчно привлекателна със стройната си, добре оразмерена снага и ясните си сини очи, че да подтикне мъжкото съсловие да пусне в употреба без много да му мисли гореспоменатото обръщение по телефона. Тя бе дребно създание, но макар и в малки количества, всичко у нея си беше на мястото. Може би най-важното нещо, касаещо тази очарователна млада една втора порция, което впечатляваше случайния наблюдател в настоящия момент, бе фактът, че Прудънс изглеждаше безкрайно щастлива. И наистина, тя имаше вид на момиче, което е на седмото небе. Очите й блестяха, краката й като че танцуваха по тротоара, а от устните й се лееше весела песен — не толкова високо, че да смути покоя на Гроувнър Скуеър, но достатъчно силно за един млад мъж с монокъл, който тъкмо изскочи зад нея и стряскайки се, я ръгна в кръста с чадъра си.
— Я стига, млада госпожичке — укори я той. — Не можеш да правиш това където ти падне.
Часовниците, както вече се каза, сочеха само девет и двадесет. И все пак този музикален критик беше по-младият син на лорд Емсуърт, Фреди. Въпреки ранния час Фредерик Трийпуд бе на крак в самоотвержена служба на фирмата, която го бе наела. Изпратен в Лондон да вдигне на крака английския клон на „Доналдсънс Инкорпорейтид“, производител на световно известните Доналдсънови бисквити „Кучешка наслада“, той се беше упътил да хване леля си Дора преди да е излязла и да поговори с нея за продажбите. Този случай, разбира се, бе незначителна част от морето работа за вършене. Лейди Дора Гарланд не беше заобиколена както някои други жени от глутници кучета и фабриката за бисквити на Лонг Айлънд нямаше да вдигне тържествени знамена, ако успееше да вземе поръчката й. Но като управителен директор на два броя болонки и един ирландски сетер, тя все пак можеше да претендира за ролята на евентуален клиент. Ако се отпускат, например, по двадесет бисквитки на ден на болонка и толкова или малко повече на ирландски сетер, за цялата менажерия покупките й годишно биха си стрували. Истинският делови мъж, колкото и да прелива мозъкът му от гигантски планове, не гледа с презрение и на по-дребните ходове, защото е наясно, че всяка троха, прибавена към голямото парче, го прави още малко по-голямо.