Внезапната материализация на братовчеда Фреди изненада Прудънс точно толкова, колкото предишната нощ тази на лорд Емсуърт беше изумила полковник Уедж.
— Фреди? Божичко, човече. Ти си станал вече? — извика тя удивена.
Поетичният поздрав очевидно жегна младия бизнесмен и той доби вид на човек, глътнал гол охлюв.
— Вече? Какво искаш да кажеш с това „вече“? Ами че в Лонг Айлънд Сити скачам от постелята точно в седем, а в девет и половина вече сме по средата на второто съвещание.
— Ти да не ходиш по съвещания?
— Разбира се че ходя по съвещания.
— Ти направо ми скри шапката — заключи Прудънс сдържано. — Винаги съм те мислила за нещо като куриер.
— Мен? Вицепрезидента? Я кажи, леля Дора вкъщи ли е?
— Тъкмо я извикаха на телефона, когато излизах. Някой звънеше от Бландингс.
— Добре. Искам да поговоря с нея. От няколко дни се опитвам. Става дума за тия ваши кучета. Интересува ме на какво преживяват?
— На столовете през по-голямата част от времето.
Фреди цъкна с език. Тези словесни закачки са приятни, но задръстват колелото на търговията.
— Знаеш какво имам предвид. С какво ги изхранвате?
— Забравих. Мама може да ти каже. Иди-вземи-еди-какво-си-на-Питърсън.
Елегантната фигура на Фреди потрепера от главата до петите. Имаше вид на човек, захапан за палеца на крака от пригладнял алигатор.
— Не говориш за „Храна за кутрета на Питърсън“?
— Точно така му беше името.
— Господи! — провикна се Фреди и изпусна монокъла си. — Да не би всички тука да сте си изгубили главите? Това е петият случай на „Храна за кутрета на Питърсън“, който срещам за последните две седмици. И на Англия й викат страна, любяща кучетата! Да не искаш тези твои зверчета да хванат рахит, ревматизъм, ишиас, анемия и стомашно разстройство? Е, точно това ще стане, ако продължаваш да ги тровиш с продукти, на които им липсват, както подразбрах, няколко от най-важните витамини. „Храна за кутрета на Питърсън“, не думай! Това, от което имат нужда животинките ти, за да станат добре развити, витални, стопроцентови кучета, е само „Кучешка наслада на Доналдсън“. „Кучешка наслада на Доналдсън“ е божи дар за лаещия свят, без значение дали живее в позлатения палат на богаташа или в схлупената колиба на бедняка. Кучетата, отглеждани с „Кучешка наслада на Доналдсън“, стават прекрасни, силни, здрави животни, които ходят с вдигната глава и здраво стъпили на крака могат да погледнат света в очите. Поведи своето куче по стъпките на Доналдсън! Нека Доналдсън направи твоята болонка суперболонка! Постави лапите на своя ирландски сетер на широкия друм на Доналдсън и го гледай как хуква като вятъра здрав, щастлив, с ясно око, хладен нос и размахана опашка! „Кучешка наслада на Доналдсън“, която може да се намери в пакет от пет шилинга, в пакет от два шилинга и половина и…
— Фреди!
— Моля?
— Спри?
— Да спра? — повтори недоумяващ Фреди, който тъкмо беше започнал.
Прудънс Гарланд проявяваше симптоми на изтощение.
— Да, спри. Замлъкни. Запуши си устата. Божичко, това беше като цунами. Започвам да ти вярвам за съвещанията. Трябва да си душата на тайфата.
Фреди оправи връзката си.
— Момчетата по правило изслушват моето мнение — призна той скромно.
— Обзалагам се, че това става дори и когато си на километър и половина от тях.
— Повиших ли глас?
— Крещеше като грешна душа от ада.
— Разбираш ли, човек се увлича, когато дочуе за подобна несправедливост.
— Ще те увлече тебе някой полицай, ако не внимаваш. Да не би да искаш да ми кажеш, че наистина преуспяваш в бизнеса?
— Е, като се има предвид, че Големият шеф ме натовари да дам тласък на английския клон, трябва да съм доста… Е, сама си прави заключението.
— И не си имал опит преди това?
— Никакъв. Просто ми идва като от небето.
Прудънс си пое въздух шумно.
— Господи! Нямам какво повече да кажа. Щом ти можа да станеш бизнесмен, всеки друг ще може.
— Лично аз не бих се изразил по този начин.
— Аз пък бих. Какъв късмет, че те срещнах. Ти ми даде точно оня неоспорим аргумент, който ми трябваше. Сега ще мога да подхвана Бил както трябва.