Едва ли би било голяма утеха след години, когато хората я поздравяват за добрия съпруг на Вероника, който бъдещето несъмнено ще й поднесе, тя да им казва: „А да бяхте видели само оня, когото изтървахме!“
Подобни мисли бяха накарали желязната й воля да омекне. Започваше да смята, че в живота има по-важни неща от това да пречи на племенницата си да се ожени в престъпническите среди. Не беше променила мнението си, че Бил е отрепка, но в гърдите й се прокрадваше чувството, че сестра й Дора трябва да си поеме тревогите лично. С две думи, в този момент тя беше само сянка на самата себе си. Образът на пораженеца в плът и кръв.
От своя страна Гали беше привърженик на бързата атака. Той реши да не губи време в предисловия.
— Е? — каза твърдо.
Лейди Хърмион потрепери, но не пророни дума.
— Реши ли? — настоя Гали.
Когато се опита да възрази, в гласа на лейди Хърмион се долови почти умолителна нотка.
— Но, Галахад, не може да желаеш племенницата ти да се омъжи за художник без пукнат грош в джоба.
— Той не е художник без пукнат грош в джоба. Той е притежател на това, което ще се превърне в най-прекрасното крайпътно заведение в Англия, веднага щом Кларънс отпусне капитала за модернизацията и подобренията.
— Ъ? — измуча лорд Емсуърт, който се беше заплеснал.
— Слушай, Кларънс — обърна се Гали към него. — Искаш ли да спечелиш много пари?
— Имам си много пари — отвърна лорд Емсуърт.
— Още малко няма да са ти излишни.
— Вярно.
— Представи си, Кларънс, едно прекрасно местенце в провинцията, и насред него — едно усмихнато ханче. Наоколо му — побърза да продължи той, защото забеляза, че брат му се кани да попита защо ханчето е усмихнато, — е пълно с групи хора, които сръбват коктейли за по два шилинга. На терасата е претъпкано с гладни, които се радват на блюда от по десет шилинга под венци от рози. Светят фенери. Сребрее фонтан, озарен от разноцветни светлини. В плувния басейн — забележи това Кларънс — приплискват изкуствени вълнички. С две думи, това е най-известното заведения от този род в страната и оборотът е страхотен.
Лорд Емсуърт рече, че звучи добре, а Гали го увери, че това е най-точната дума.
— Истинска златна мина — каза той. — И ти ще имаш половината дял само срещу пет хиляди лири.
— Пет хиляди лири?
— Не можеш да повярваш, нали? Дребни парици. И няма нужда — избърза Гали, виждайки, че събеседникът му започва да се замисля, — да ги извадиш от джоба си на секундата. Всичко, което искам от тебе е едно писмо до кръщелника ми Бил Листър с обещанието да ги отпуснеш, когато му дойде времето.
Лорд Емсуърт беше започнал да бърника пенснето си — лош знак, реши Гали. Често беше виждал банкови чиновници да си бърникат пенснетата, когато е искал да уреди малък кредит.
— Ами, не знам, Галахад.
— Хайде, Кларънс.
— Пет хиляди лири е много пара.
— Само дреболия, за да хванеш голямата риба. Ще си ги възвърнеш в края на първата година. Казах ли, че ще има първокласен джазов оркестър, който ще свири зад цъфнала леха орлови нокти.
Лорд Емсуърт поклати глава.
— Съжалявам, Галахад…
Лицето на Гали придоби свиреп вид.
— Добре. Тогава забележи алтернативата. Няма да дам огърлицата и какво ще последва? Разруха, скръб и отчаяние. Младият Плимсол къса с Вероника. Мисис Фреди се развежда с Фреди.
— Ъ?
— И бедният Фреди идва да изживее тъжните си дни в Замъка Бландингс.
Лорд Емсуърт вдигна пенснето си, което беше изхвърчало от носа му. Когато си го намести отново, лицето му бе придобило решителен вид.
— Отивам веднага да напиша писмото. Името е Листър, нали?
— Уилиям Листър. Л като ларингит, И като имамбаялдъ, С като…
Но лорд Емсуърт вече беше изчезнал.
— Ух! — каза Гали, като повдигна шапката си и я размаха пред челото, което се беше покрило с пот.
Сестра му Хърмион също изглеждаше напрегната. Очите й щяха да изскочат, а бузите й бяха морави.
— А сега, Галахад, ще бъдеш ли добър да ми дадеш тази огърлица!
Последва кратка пауза. Почитаемият Галахад не обичаше да произнася думи, които носят болка.
— Не е у мен.
— Какво!
— Съжалявам. Вината не е моя. Сега ще разбереш какво се случи. От мотиви за сигурност, в случай че не устоиш на желанието да претърсиш стаята ми, я оставих там, където никога не би и помислила да погледнеш. Вчера младият Плимсол ми даде една бутилка, за да му я пазя — голяма, тумбеста бутилка…