После ли?… Какво после; Отидохме, погребах ме го, гледахме церемониите, зазидахме Сикстинската капела за Конклава на кардиналите, че не можахме да я разгледаме. Слушахме Хора на полските деца-ангелогласни и веднага се досетихме Кой ще е новият Папа. Не ни повярваха, нямало резон; но познахме!
Оказа се — имало Резон и то Голям! Избрахме Новия Папа, докато разглеждахме стачката на боклукчиите-гондолиери във Венеция. Имаше за разглеждане.
Разгледахме и наводнението, пак във Венеция, зазидваха вратите с тухли (сякаш и там щеше да заседава Конклавът) и сирените виеха посреднощ, да предупреждават — да не се издавят; било рядкост и искаха парични помощи от ООНето, а го видяхме, същото наводнение, на картини още от средновековието — по специално сковани дървени платформи като как се движат, също и на кокили, да не си мокрят чорапите.
Хитро нещо е това, венецианецът — откога ни баламосват, че Венеция уж потъвала, пак искат пари, а е от векове същото положение…
Впоследствие казаха, че уж сме гърмели по Папата; по-късно — че май не сме…; но не ни се извиниха; но това — къде-къде по-после…
И какво? Ами — нищо! Дето Ви казвам, съобщиха тия дни, че Негово Светейшество Папата навършил двайсет години откак е на Светия Престол във Ватикана… Ще рече, че тази пломба от ТИР е на двайсет години!
Много, бе! Кога станаха!…