— Какво правят? — пита Клеър. — Къде отиват.
В това няма никаква логика. Момичетата, които първоначално следват старейшините и слизат от перона, спират и започват да се взират въпросително една в друга. Лицата им са олицетворение на душевна борба: съревнование между вродения им инстинкт за оцеляване и втълпеното им подчинение към старейшините.
Нов писък. Не воят на здрачник, а проплакването на човек. Идва от известно разстояние — от фермата, намираща се от далечната страна на Мисията — но това не успява да заглуши излъчващия се от него ужас. Вик, изпълнен със страх, пронизващ завесата на нощта. В съзнанието си успявам да зърна как момичетата се втурват към касапницата и сграбчват сатъри и ножове, за да отблъснат здрачниците. Не осъзнават безполезността на действията си, не им е ясно, че видът и миризмата на кръв в касапницата — била тя и животинска — само ще разярят здрачниците допълнително.
— Ако искате да живеете, качвайте се на влака незабавно! — крещя. Момичето с луничките пристъпва напред. Със силно разтреперан глас нарежда на останалите да се насочат към влака. Нямат нужда от допълнително подканване; движат се като една към вагоните изненадващо тихо, от устите им се откъсва по някое ридание или единично проплакване.
Едно момиче вдига нещо от пода на един вагон. Момичето с двете опашки е, а в ръката й е коланът с кинжали на Сиси. Секунди по-късно прерязва въжетата, с които е завързана Сиси. Сиси се изправя, като потърква китките си. Отправя поглед пълен с благодарност, а после вади друг кинжал от калъфа му и заедно започват да освобождават момчетата и Клеър.
— Как да накараме този влак да потегли? — питам момичето с луничките.
— В края на перона има командно табло — обяснява. — От там се управлява всичко. Комбинация от бутони включва влака на автопилот. Оттам нататък отнема петнайсет минути вратите да се затворят, спирачките да бъдат освободени, влакът да потегли и мостът да се спусне. Процесът е необратим. Не и преди влакът да достигне дестинацията си, Цивилизацията.
— Знаеш ли как да действаш с контролното табло?
Тя кимва, като не откъсва очи от мен. В погледа й се чете неочаквана твърдост.
— Наблюдавала съм старейшините много пъти — отговаря. — Много е просто. Всичко е означено с различни цветове и картинки.
От селото се носи още вой, вече по-силен и преливаш се със стонове на болка. Кървавата баня е започнала. Може да не успявам да я подуша, но я долавям във въздуха. Нощният мрак е пропит със смърт.
— Върви веднага — нареждам й. — Стартирай процеса. — Тя заприпква бързо, колкото й позволяват лотоските крака.
Забелязвам, че Дейвид шепне настоятелно на Джейкъб. Завъртат се готови да затичат.
— Къде си въобразявате, че отивате? — питам и ги сграбчвам за якетата.
— Да доведем Бен — заявява Дейвид и бута ръката ми.
— Няма начин. И двамата оставате тук.
— Няма да го изоставим, Джийн.
— Знам — отвръщам и стягам челюстта си. — По тази причина аз отивам за него.
— Аз и ти — намесва се Сиси.
— Сам действам по-добре — противя се.
— Не и този път. Става дума за Бен. — Тя се обръща към Дейвид и Джейкъб. — Вие останете при Епап и се убедете, че е добре. Тези две момичета — тя сочи към онова с двете плитки и другото с луничките — са способни. Дръжте се близо до тях.
И после Сиси скача от перона, като опасва колана с кинжали около кръста си. Секунди по-късно аз съм по петите й и двамата тичаме през полето. От селото се носят още писъци. По улиците и вътре в постройките цари пълен ужас. А ние бързаме право към него.
— Защо Кругман взе Бен? — питам.
Тя клати глава, а очите й преливат от уплаха.
— Не знам. — Стъпалата й се оттласкват от земята още по-бързо и по-устремено.
На половината разстояние аз хвърлям поглед назад към гарата. Разнася се силно механично изщракване, последвано от облак светлосив пушек, изпускан от локомотива. Влакът се подготвя за потегляне. Петнайсет минути. Това е цялото време, с което разполагаме. Ако приемем, че изобщо успеем да се върнем.
При първата къща, намираща се в периферията на селото, ние се облягаме на стената и надзъртаме иззад ъгъла. Улицата е празна. Чувам зад гърбовете ни нечии тичащи стъпки. Клеър е.