Споглеждаме се и после продължаваме да се изкачваме. Стъпките ни са по-бавни и по-тихи. Спираме; гласът на Бен трепери от уплаха.
Достигали до върха на стълбището, ние следваме напева на Бен. Движим се по коридора към офиса на Кругман. Вратата му е открехната и през тясната пролука успяваме да видим Бен, който държи лист с написания текст на песента в треперещите си ръце.
Офисът е осветен от матовия отблясък на лампите. Приглушено жужене — от електрическия кабел — изпълва въздуха. Офисът има по-меко излъчване, контурите са по-плавни от предишния път, когато ярката дневна светлина придаваше строгост на интериора. Кругман седи с гръб към нас и се взира през високите от пода до тавана прозорци заемащи отсрещната стена на помещението. Изглежда спокоен, държи празна чаша от уиски, като че вдига тост към нощта и очевидно не обръща никакво внимание на воя и писъците, които са толкова силни, че заплашват да строшат стъклата.
Бен стои пред библиотеката, намираща се до близката стена. Лицето му е пребледняло и изпито, когато му правя знак да приближи и притискам пръст към устните си. Той хвърля поглед към Кругман, а после пристъпва на пръсти към нас. Плъзва ръка в тази на Сиси.
— Къде си мислиш, че отиваш? — казва Кругман с мек тон. В говора му не се долавя и следа от заплаха или настойчивост. Като че има цялото време на света, като че селото му не е залято от вълна здрачници. — Защо не влезете? Всички.
Ние започваме да се оттегляме по коридора.
— Защото определено се надявам, че не се опитвате да се спасите като се качите на влака — добавя Кругман.
Спирам. Сиси ме дърпа за ръката, но има нещо в тона на Кругман…
— Тъй като това би означавало да скочите от тигана в огъня — отбелязва. — Всъщност… — продължава, като някак знае, че е спечелил пълното ми внимание — във вулканичен ров, пълен с кипяща лава, би било по-точно казано. — Подсмихва се сам на себе си.
— Какво имаш предвид? — питам.
— Джийн! — произнася Сиси.
— Не, почакай — казвам. После заявявам с повишен тон: — Тръгваме незабавно.
— Изборът е ваш — отвръща Кругман отегчен, както винаги. — Само ще отложите неизбежното.
Сиси отново дръпва ръката ми. И за пореден път аз я отблъсквам. Обръщам се към Кругман.
— Прекалено стар и дебел си, че да се добереш до влака; не искаш и ние да се измъкнем. Просто се опитваш да ни забавиш.
— А вие продължавате да стоите ли стоите тук. — Той се завърта на креслото си, а очите му са насълзени и кървясали. Усмихва се тъжно и потърква издутия си тумбак.
— Невинаги съм бил толкова дебел — обяснява летаргично, като че твърде уморен да изтласква думите от устата си.
Смирението му и капитулацията пред предстоящото са онова, което ме стряска. Защото определено няма вид, че залага капан. Ако ни бави, то е защото желае да признае нещо.
Тази мисъл ме смразява.
— Мислиш, че влакът ще ни донесе сигурна смърт — заявявам. — Кажи ми защо.
— Джийн! Да вървим! — прозвучава настоятелно гласът на Сиси.
— Кажи ми защо влакът означава сигурна смърт — повтарям.
Кругман потропва с длани по подлакътниците, като че потупва гальовно главите на дечица.
— Наистина ли се налага да крещиш? Навън не се ли чуват достатъчно крясъци?
— Добре, тръгваме — обявявам и се завъртам.
— Не влакът е онова, което ще ви донесе сигурна смърт — произнася Кругман и думите му прозвучават с такава мразовита яснота, че за момент сякаш си е възвърнал уравновесеността. — А посоката. — После говорът му се свежда до мънкане. — Още смърт и писъци. Повече. Много повече.
— Кажи ни какво има в Цивилизацията?
Той се изкикотва.
— Ще отнеме време да обясня. Много време.
— Джийн, не се хващай на приказките му! Той просто иска да…
— Да ви спра да се качите на влака ли? — пита Кругман. — Тогава вървете. Хайде, вървете. Отправете се натам незабавно, драги мои. Не ме оставяйте да ви задържам. Не изпускайте училищния си автобус заради мен.
Приближавам до Кругман и первам чашата в ръката му. Тя прелита през стаята и се блъска в стената. Звукът го разтърсва; в очите му проблясва прояснено съзнание, преди отново да ги забули мъгла. Той отива до прозореца, а мракът отвън го обрамчва. Някъде под нас се разнася вик. Силата и близостта му са ужасяващи.