Не изпитвам никакво съчувствие към него. Ръцете му са изцапани с кръвта на безброй деца. Не е направил нищо, за да прекрати кървавия смъртоносен цикъл, а вместо това се е възползвал от тази зловеща размяна. Срещу какво е продавал собствените си хора? Храна, алкохол и възможност да задоволява похотта си в град, пълен с невинни момичета.
— Нека ти обясня как ще завършат нещата за теб — отвръщам и се запътвам към вратата. — Ще си мислиш, че си се подготвил за този момент, но когато се излеят отгоре ти като черна вода от скъсана язовирна стена, ще крещиш. И ще си сам. Разбираш ли? Сред тълпа от пируващи бледи тела. Ще си сам по начин, по който никога не си познал самотата.
Обръщаме се да си тръгнем.
— Моля ви — ридае. — Оставете поне момчето. Само за това моля…
— Да вървим — отсича Сиси.
— Той ми напомня… за мен. Когато бях малък. Когато бях невинен. Моля ви! И без друго всички сме мъртви. Само искам да го слушам да ми пее. Моля ви, оставете момчето…
Излизаме от офиса му, Сиси е прегърнала Бен. Вратата се хлопва и пресича думите, изричани от Кругман.
42
На върха на спираловидното стълбище Клеър ме сграбчва.
— Не, Джийн! Не натам!
— А накъде тогава? — Воят отеква в металните стълби и кара парапета да вибрира.
— Крепостната стена е пробита! — обяснява Клеър. — Мисията е напълно превзета.
— Трябва да стигнем до влака!
— Забрави за влака! — отвръща, а лицето й е изкривено от страх. — Не чу ли нищо от казаното от Кругман? Влакът ще ни отведе при още здрачници.
— Нямаме никакъв друг избор. Оставането тук ще доведе до гарантирана смърт. Влакът поне ни дава шанс…
Клеър ме завърта към себе си. Поглежда ме, а очите й излъчват решителност.
— От тук има един изход. Още можем да стигнем до делтапланера. Ще отлетиш. За там, където баща ти иска да стигнеш. — Дърпа ме. — Със Сиси можете да използвате тренировъчния делтапланер за двама.
— Няма начин! — намесва се Сиси. — Не мога да оставя момчетата. Те са на влака…
— Забрави ги. Не могат да бъдат спасени.
— Ами Бен? — крещя аз. — Ами ти?
Тя клати глава.
— Така пожела баща ти. Ти да отлетиш на изток. Налице са машинации каквито дори не можеш да си представиш, Джийн. Двамата със Сиси трябва да отлетите на изток. Винаги е било писано да бъдете вие двамата.
— Какво каза?
— Трябва да тръгнете на изток…
— Какво имаше предвид като каза винаги е било писано да бъдете вие двамата?
За миг по лицето й се изписва разкаяние.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. Преди те излъгах. Този делтапланер беше предназначен за теб и Сиси. Не за мен. Беше отбеляза изрично, че ти и „момичето“ трябва да отлетите на изток. Заедно. — Очите й се пълнят със сълзи. — Аз никога не съм била въпросното момиче.
— Мислех, че първоначално ти трябваше да отпътуваш с мен. Не каза ли точно така?
Тя свежда поглед, преливащ от разкаяние и срам.
— Вие не сте единствените, които желаете да стигнете до Обетованата земя. Съжалявам. Позволих на собствените ми мечти да се изпречат на пътя на онова, което пожела баща ти. — Тя клати глава. — Винаги е ставало дума за вас със Сиси.
Отдолу се чува силен трясък. Тишина. После стълбището се изпълва с крясъци.
— Насам! — казва Клеър с ясното съзнание, че нямаме друг избор, освен да я последваме. Завива наляво и поема по друг коридор. Шумно тропащите ни крака се понасят към студените сенки. Зад гърба си чувам тракането от нокти по пода.
Клеър отваря врата и влизаме в бегло позната стая. Клеър изритва кашони и контейнери, после отваря друга врата и ни натиква през нея. Вратата се хлопва зад гърбовете ни и аз чувам как Клеър се движи в непрогледния мрак, а ръцете й опипват стената. Чува се изщракване и коридорът е озарен от зелена светлина.
От тъмнината изплуват делтапланерите, висящи високо над главите ни като устите на мамути. Бен се взира в мен с широко отворени очи.
Клеър вече откача учебния модел за двама. Изненадващо лек е и тя няма проблем да го вдигне сама.
Нещо се блъска във вратата. Другата й страна е драскана от нокти. Клеър не обръща внимание на звуците, събира екипировка, Светила, ръкавици. Нов оглушителен тропот и вратата е почти откачена от пантите.