— Да се борим докрай — предлага.
Поемам го в ръка.
— Винаги.
Зад гърбовете ни се строшава стъкло. На офиса на Кругман е. Голи здрачници покриват стените и се изсипват в офиса му през счупения прозорец. Също като вкиснало мляко в сифона на мивката. Не успявам да доловя крясъците на Кругман сред рева на здрачниците, но не ми е нужно.
Струящата от офиса му светлина внезапно угасва, лампите вътре са натрошени, потъваме в още по-наситен мрак. Все още има електричество — виждам искри в притъмнялото помещение.
В главата ми се заражда идея.
Стрелвам с поглед върха на ъгловата кула. Ето: дългият кабел, който свърза кулата с главния генератор в селото. Минава високо над полето и над множеството прииждащи здрачници.
Сърцето ми блъска бясно, сграбчвам Сиси за ръката и я тегля след себе си. Няма време за обяснения.
Зад гърбовете ни, като че възбудени заради опита ни да се измъкнем, здрачниците вият яростно.
Тичаме. Очните ни ябълки подскачат неконтролируемо в ямките си и милостиво размазват образа на бледите тела, които се изкачват по двете страни на крепостната стена, подобно на вълни разбиващи се в нея. Здрачниците, накацали горе, въртят очи в опит да определят местонахождението ни; когато профучаваме, те скачат на пътеката и ни погват.
— Коланът ти с кинжали — виквам към Сиси.
Достигаме до кабела и тя ми го подава. Мятам колана около кабела, задържам единия край, а другият се омотава. Подръпвам колана надолу. Ще издържи. Налага се.
С лице към мен Сиси обгръща раменете ми с ръце, после се оттласква и ме стиска с крака през кръста. Чувствам как кима, притиснала глава към мен, а устните й докосват слепоочието ми.
Скачам. В нощния въздух, краищата на колана са омотани около китките ми, Сиси ме стиска за раменете. В мига, когато коланът поема цялата ни тежест, силата на гравитацията едва не изтръгва ръцете ми от ставите. Раздрусваме се веднъж, втори път, и Сиси изгубва хватката си заради сътресението; но краката й стискат ханша ми с всички сили и тя успява да прехвърли ръце обратно около раменете ми.
В следващия момент се плъзваме надолу с по-висока скорост, отколкото би се очаквала при триенето на кожа в метал. От колана валят искри подобно на водопад и аз поглеждам нагоре да проверя защо. Между металния кабел и колана има притиснат един кинжал. Триенето е метал в метал. Летим. И искрим.
Далече под нас препускащите към стената здрачници се заковават по местата си. Обърнатите им нагоре лица преливат от изненада и гняв. Извисяваме се в безопасност далече от обхвата на протегнатите им замахващи ръце.
Сиси, която е с лице към случващото се зад нас, ахва. Обръщам глава да хвърля поглед. Един здрачник ни преследва по самия кабел. Идеално подържа баланса си въпреки голямата височина, припка по него с изумителна скорост, краката и ръцете се движат в точен и предпазлив синхрон, стъпките са уверени като тези на жребец, намиращ се на широка и равна ливада.
Ужасяващо обезобразен е. Вероятно нетърпелив да набере преднина пред стотиците други здрачници, е напуснал мрака на пещерата преждевременно и е бил изложен на чезнещата светлина преди падането на нощта. Каквато и да е причината, придобил е вид на одрана котка, която балансира на греда. Половината лице се е разтопило и е застинало в изражение на изкривено безумие. Отваря уста, а челюстите се разделят далече отвъд мястото на ставата, и крещи. Отваря още по-широко уста, а ъгълчетата потъват назад към бузите и кожата се разцепва като размекнато сирене, за да разкрие двата реда остри зъби.
Това ужасяващо създание, чиито бузи са изчезнали и е изложило на показ резците си, явно ми се усмихва с любопитство.
Проблясва сребриста светлина. Сиси е успяла да измъкне кинжал от колана и го е метнала. Към здрачника.
Ударът е точен. Кинжалът потъва в гръдната кухина на ловеца. Изчезва.
После изскача от другата страна на гърдите, без да е срещнал кой знае какво съпротивление.
Здрачникът спира за миг. Почти в буквалния смисъл не знае какво го е споходило. Издава само кратък изненадан вик, като че е допуснал внезапно и смущаващо оригване. И като че не е пострадал по никакъв начин, фиксира ме с поглед и продължава преследването си.
Ново проблясване на светлина оповестява хвърлянето на нов кинжал. Този път по посока на лицето на ловеца, право в очите, замах, чиято цел е да го обезобрази и довърши.
Но здрачникът забелязва мятането. Накланя глава под ъгъл; кинжалът прелита покрай него. Само че движението отнема баланса му. Олюлява се за секунда в опит да си го възвърне. И именно в тази секунда Сиси хвърля друг кинжал. Забива се в крака на здрачника, в зоната на глезена. Здрачникът примигва няколко пъти и напълно губи равновесие. Размахва бясно ръце, докато лети, а писъкът му замлъква, когато се сгромолясва на поляната.