Другият ловец пищи пронизително. Не от страх. Не и от мъка по поваления му партньор. Ликува. Сега ще получи по-голям дял от хепърите. Приближава към Сиси с маниакално, изобилстващо от слюнка лекомислие.
Сиси посяга към колана си. Останали са й само три кинжала. Мята първия вдясно от себе си. Очите на всички — включително на ловеца — се извъртат, за да го проследят. Но тя ни е подвела. Оръжието все още е в ръката й. И после вече не е. Хвърля го, сякаш е бумеранг в противоположна на посоката, в която се беше престорила, че го мята.
Не спира, за да се наслаждава на труда си. Мята втория кинжал напред право между очите на ловеца. Вече две остриета разсичат нощния въздух, насочени към главата на ловеца, която е завъртяна в друга посока в опит да проследи траекторията на кинжал, който така и не беше хвърлен. Той няма никаква представа за това. Ще бъде ударен от две страни.
Но този път има нещо, което ние не знаем.
Ловецът е наясно. През цялото време е бил наясно, че първото мятане е било преструвка.
В последния миг се хвърля на земята и се плъзва на една страна. Двете остриета се сблъскват точно над главата му. Следва експлозия от искри. Ловецът вие заради ярката светлина. Но това е единствената болка, която изпитва. И въпреки нея вече е на крака с поглед, впит в нас. Вдига китката си и раздира там дълбоки дълги драскотини. В очите му блести радост и доволство.
Останал е само един кинжал.
Ловецът настъпва към нас. Вече го делят само секунди.
Сиси замахва назад, подготвяйки се да запрати към него последния кинжал. Но прави необичайна за нея грешка, фатална грешка. Докато замахва, кинжалът се изплъзва от хватката й. Лети зад гърбовете ни и се извисява в нощното небе.
Ловецът пищи възторжено. Това е най-близкият звук до смях, който съм чувал да издават. Струва ми се гнусен и извратен.
Сиси се обръща, докато кинжалът й се рее в небето. Движението й е преднамерено и целенасочено, сякаш всяка изминала микросекунда и онези, които предстои да изминат, са част от съгласуван план. Кинжалът е лесен за забелязване. Силуетът му се очертава ясно върху окръжността на ярката пълна луна.
Аз не съм единственият, наблюдаващ кинжала. Ловецът старателно следи пътя му нагоре, като вдига плавно глава. Искрящата лунна светлина го хваща неподготвен и озарява лицето му. Примигва, а после стиска здраво очи със скимтене. Временно е заслепен.
И сега ми става ясно.
Кинжалът достига връхната си точка и внезапно се отклонява диагонално обратно към нас. Право срещу лицето ми.
Сиси скача във въздуха и сграбчва летящото острие.
Като продължение на същото движение, докато все още се намира над земята, тя мята кинжала към ловеца. Острието прелита покрай мен на сантиметри от главата ми. Очите на ловеца все още са здраво стиснати; така и не разбира какво предстои.
Кинжалът го перва отстрани, право в меката пихтия, представлявала някога слепоочието му. Острието прониква с лекота на дълбочина, причинявайки невидимо, но така нужно нараняване в черепа и очните ябълки. Измежду стиснатите клепачи потича слуз. Ловецът пада на земята и се гърчи в спазми. Мъчи се да измъкне кинжала, но предизвиканата от болката паника само го кара да влоши нещата. Размахва неконтролируемо ръце, а краката му разриват чимове с трева.
Сиси се намира в приклекнала позиция, когато се приземява след изтласкването на оръжието. Полагам ръце върху мускулите над лактите й. Деликатните й, но добре оформени трицепси потръпват от напрежение. Имам усещането, че това са най-самотните и смели ръце, които някога съм докосвал.
— Хайде, ще ти помогна — промълвявам.
— Някъде наоколо има още един. — Изправя се, тялото й се опира за кратко в моето и после тя затичва.
— Сиси! Къде отиваш?
Тя изминава петдесет метра и се навежда да вземе два кинжала. Бързо ги прибира в калъфите им и се връща обратно, загледана в повалените стенещи ловци. И в стърчащите от тях оръжия. Иска си ги обратно. Но й е ясно, че не бива да предизвиква съдбата.
От една скала вляво от нас се разнася единичен зловещ крясък. Третият ловец е приклекнал, осветяван от луната. През цялото време ни е следил, изучавал ни е, запознавал се е с тактиките ни.
Сиси се движи заднешком, докато не се изравнява с мен.
Този е различен. По-опасен е.
Слиза надолу бавно и лукаво. Чуваме стъпките му по каменистата неравна земя. Разпознавам го. Нея. Алени устни е. Един от ловците спечелили лотарията. Лицето й е изкривено, сякаш гледано през релефно стъкло, обикновено изчервените й устни са се разлели назад и са се примесили с бузите й. И въпреки че тялото й е с консистенцията на каша и разтопена пластмаса, на движенията й все още е присъща плавност, която е едновременно безпощадна и сексуална.