— Повече недей да се държиш като чужд човек — шепне в ухото ми съвсем тихо, защото думите са предназначени само за мен. Притиска ме още по-плътно към себе си, преди да се разделим. Лицето и гърдите й са мокри. Тя мята на раменете ми одеялото, донесено от Бен. Слънчевата светлина струи върху лодката, върху реката, върху сушата, върху нас.
3
Когато бях във втори клас, в онази нощ, в която за малко да ме погълнат жив, седях сам в ъгъла на закусвалнята. Беше рано за обяд и фактът, че помещението беше относително празно, вероятно представлява голяма част от причината да оцелея в онази нощ. Във връзка с честванията по случай рождения ден на Владетеля ни бяха сервирани особено кървави синтетични пържоли. Всички се хранеха с въодушевление, зъбите им се впиваха в месото, по брадичките им се лееше кръв и се стичаше в специалните съдове пред тях.
Аз захапах изкуственото месо, а кръвта бликна подобно на вода от гъба за миене. Беше трудно да пренебрегна силния му вкус. Отдавна бях успял да се преборя с гаденето, предизвиквано от консумирането на кървави синтетични меса, но това ново празнично месо беше особено отвратително. Започнах да поемам дълги контролирани глътки въздух, като внимавах да не позволя на ноздрите си да се разширят. Затворих очи в престорена наслада и захапах месото още веднъж.
Почувствах остра болка в горните венци, която почти ме накара да потрепна. Спрях със зъби, още забити в месото. В устата ми се събра кръв. Оставих я да изтече навън. Надолу по брадичката ми. После в купичката пред мен. Отхапах още веднъж. Този път болката беше изгаряща и изпълни целия ми череп. Струваше ми огромни усилия да сподавя вика си. Със зъби, още забити в месото, аз задържах очите си затворени, демонстрирайки блаженство, като се молех сълзите, събрали се зад клепачите ми да се разпръснат.
И именно иззад черната завеса на спуснатите ми клепачи чух първия изблик на съскане и отмятане на глави. Силата му се увеличаваше и то прииждаше от всички краища на помещението. Издържах още няколко изпълнени с агония секунди, докато не се убедя, че очите ми са съвсем сухи, преди да ги отворя.
Учениците потрепваха, бяха изпълнение с вълнение, а стичащата се по брадичките им кръв сега беше смесена със слюнка. Няколко нападнаха пържолите си с подновен плам с погрешното убеждение, че така примамващият ги аромат идва от месото в ръцете им. Други по-големи ученици бяха навирили носове и душеха въздуха. Те долавяха нещо различно.
Аз захапах месото отново, без да съм напълно сигурен какво се случва. Все пак бях само във втори клас. Бях само момченце, невръстен мъник. Нов пристъп на болка във венците ми. Устата ми отново се пълнеше с кръв. Но нещо в нея беше различно.
Беше топла.
Не разбирах. Изтласках излишъка от кръв навън от устата си и почувствах топлината й още по-силно върху кожата на брадичката си.
И почти незабавно всички в столовата спряха да се хранят. Наоколо се разнесе силно и невъздържано съскане. Няколко ученика скочиха върху столовете си и инстинктивно отметнаха глави. Започвайки от най-задния зъб аз проверих всяко кътче, като се придвижвах зъб по зъб, минах през всички процепи и през заострените върхове на фалшивите ми кучешки зъби, а накрая плъзнах език по предните зъби, първо по единия, а после…
Там, където трябваше да се намира другият ми преден зъб, зееше дупка.
Зъбът ми беше паднал.
Изправих се. Половината от присъстващите стояха прави или клекнали върху столовете си. Дори кухненският персонал в другия край на закусвалнята беше спрял работа. Само онези от масата на детската градина продължаваха да вярват, че миризмата идва от изкуственото месо и продължаваха да се хранят с широко отворени очи и бързо движещи се челюсти.
Сграбчих чашата за събиране на слюнка. Престорих се, че пия от нея, но зад прикритието й стисках устните си плътно една към друга. Оставих кръвта да се стече по брадичката ми, по шията и върху дрехите. Целта ми беше да прикрия максимално хепърската кръв.
Оставих чашата на мястото й, а после напуснах бавно и нехайно. Когато усетих погледите върху мен, се наведох и вързах връзките си с преструвка, че не бързам за никъде и нямам едничка грижа на света. Изминавах разстоянието крачка по крачка, като всмуквах отделящото се от празнината между зъбите ми, поглъщах собствената си кръв в старание да не допусна от устата ми да излезе и капка.
Наложих си да тръгна по коридора. Борех се със себе си да не заплача. Едва не изгубих контрол върху пикочния си мехур, а това би означавало сигурната ми смърт. Но успях да удържа всичко под контрол. Едва седемгодишен стисках очи, възпирах пикочния си мехур и не се поддавах на страха, не допуснах емоциите ми да оставят и най-бегла следа върху лицето ми. Баща ми ме беше обучил добре.