Въпреки това все още шепне и мълви нещо.
Сиси приближава и коленичи до мен. Здрачницата продължава да се разтапя и около нас се оформя жълтеникава локва. Въздухът е изпълнен от остра и задушлива миризма на горяща плът.
— Пази се от зъбите й! — предупреждава ме Сиси.
— Всичко е наред. Свършена е.
Внезапно устата на здрачницата се отваря широко сякаш се прозява и излага на показ острите й резци. Челюстта й потръпва, вибрира силно заради треперенето й. Носят се неясни звуци.
— С-с-съ… — шепне в опит да оформи думи.
Със Сиси си разменяме озадачени и ужасени погледи.
— Съ… съ… — мънка едва разбираемо.
Аз приближавам ухо към устата й.
— Не, Джийн. Това е уловка.
Аз бутам ръката й.
— Всичко е наред — шепна, но не към Сиси. Към здрачницата. — Всичко е наред. Свърши се. — И се навеждам ниско, докато ухото ми не се озовава до самата й уста.
Тя поема една последна глътка въздух с широко отворени очи, наподобяващи двойка зяпнали усти. И в този миг забелязвам ръката й или по-точно онова, което е останало от нея. Пет белега от жигосване бавно чезнат под слънчевата светлина.
Най-накрая тя успява да произнесе последната си дума. Навеждам се още по-близо.
— Съжалявам — промълвява.
И после затваря очи.
Не казваме нищо. Заравям ръка в черната коса на здрачницата и в началото колебливо започвам нежно да галя копринените кичури. Пръстите ми разресват още влажната коса отново и отново, докато здрачницата не се смълчава напълно, докато вече я няма и от нея не остава нищо, освен косата й.
38
Тичаме през селото. Сутринта е набрала скорост и по улиците вече се изсипват групи момичета. Със Сиси изоставяме всякаква надежда да останем незабелязани и поемаме по главната улица. Момичетата се обръщат да ни огледат и клатят глави, докато ги отминаваме.
Влизаме тихо в моята къща и оглеждаме смълчано вътрешността й, поемаме с погледи празнотата на дневната. Изкачваме се по стълбите, като избягваме скърцащите участъци. Вратата на спалнята е леко открехната и аз внимателно надничам вътре. Всички момчета са на леглото, а ръцете им са завързани за различни части от него. Само Дейвид ме забелязва; разтваря широко очи. Аз вдигам пръст към устните си. Примигва учестено и сочи с брадичка към ъгъл от стаята, който е извън полезрението ми.
Оставили са стража.
Едър тип, но по-важното — заспал. Встрани от него лежи празна бутилка от вино, притисната към крака на стола. Устата на старейшината е широко отворена. От гърлото му се откъсват бълбукащи звуци, но не излизат напълно от устата. Очевидно не са очаквали съпротива или опит някой да ги спаси.
Сиси се плъзва в стаята след мен с кинжал в ръка и започва да реже въжетата. Момчетата, вече всички с широко отворени очи, са напълно наясно, че не бива да обелват и дума. Аз стоя с лице пред старейшината, а бутилката от вино вече е в ръката ми. При първия знак, че започва да се пробужда ще го фрасна с нея в лицето.
Само след минута всички момчета са освободени. Раниците, които бяхме опаковали по-рано, все още стоят на куп до вратата, сграбчваме ги и се измъкваме на пръсти от стаята. Затваряме вратата и оставяме пияния старейшина в неведение за случилото се.
Озовали се навън, хукваме по пътеката. Вече на открито лесно бихме могли да избегнем дебелите търбуси и лотоските крака. Бягството ни е подсигурено. Отминаваме групи момичета, които се взират със зяпнали усти. Изминаваме настланата с камъни улица и завиваме по една странична пътека. Няколко момичета перат на платформата до потока, спират, за да ни проследят с поглед, докато тичаме покрай тях. Забелязвам как една се изправя и прави няколко бързи крачки към нас. Момичето с луничките е, вдига протегнатата си ръка и ни прави знак да спрем. Но няма време и ние прелитаме покрай нея, прекосяваме потока и влизаме в гората. Със същия успех между нас и тях могат да лежат стотици километри, вече няма начин да ни хванат.
Не спираме да тичаме цели петнайсет минути. Ромолящ поток ни предлага извинение да направим пауза; пълним манерките си доволни от възможността да си поемем въздух. Сиси оглежда главата на Бен, където по-рано е бил ударен от старейшина. Има малка цицина, но не е нищо страшно. По лицето на Епап се виждат няколко синини и драскотини. Казва, че е раздал няколко добри юмрука, преди да го надвият.