— Може ли да погледна? — пита Епап.
Сиси не му обръща внимание и оглежда вляво.
— Още колко? — пита Бен.
Епап му отговаря.
— Бих казал, че сме на половината път. Така че ни остават около четири часа, докато стигнем до хижата. Хей, Сиси, дай и на мен да погледна през бинокъла.
Но тя като че не го чува: показалецът й върти диска за фокусиране, като го придвижва напред и назад във все по-малък диапазон. Гънките по подаващото й се над бинокъла чело стават все по-дълбоки. Внезапно гърбът й се напряга.
— Всичко наред ли е? — питам аз.
Тя зяпва с уста широко, колкото са големи окръжностите на лещите на бинокъла. Дърпа го от лицето си и се взира с невъоръжени очи. В тях личат уплаха и смущение.
Изправя се. Ние всичко го правим. Решавам, че е забелязала от планината да се спускат група старейшини. Но бинокълът беше насочен встрани от планината към територията под нас.
— Няма начин — произнася тя. Вятърът приглушава гласа й и го свежда да ужасен шепот.
Епап взима бинокъла от ръцете й. В началото не забелязва нищо. Но после веждите му се повдигат високо като хвърчила, запратени в небето. Отскача назад и почти изпуска бинокъла.
— Какво има? — пита Дейвид, вперил поглед в същата посока.
Епап поклаща глава, сякаш се опитва да проясни разсъдъка си.
— Не знам… Не е възможно.
— Какво става?
— Просто въображението ми играе номера…
— Лодки — прекъсва го Сиси. — Плават по реката.
Сграбчвам бинокъла от ръцете на Епап. Отнема ми няколко секунди да определя мястото на реката и дори тогава единственото, което успявам да видя, е проблясването на водата. Реката представлява тънка виеща се лента, изпълнена с ярки, отразяващи слънцето окръжности, доста е дезориентиращо и започвам да мисля, че може би Епап и Сиси си въобразяват неща, които не са там.
Но в следващия миг го зървам.
Кръгъл кораб във формата на купол, блести приглушено заради хромираните повърхности, които го покриват. Върти се и подскача по течението, подвластен на милостта на реката. От периферията му висят тънки въжета, наподобяващи краката на насекомо. В края на всяко от тях има нещо дребно с форма на топка. Увеличавам образа.
Въпросните топки представляват удавени коне, безжизнени и отпуснати, влачени в реката като обесени престъпници. По-рано тези коне явно са теглили лодката, докато здрачниците са се приютявали в купола за през деня. На двата бряг има по три коня, всеки вързан за лодката, които я насочват по протежението на реката. Когато течението се е ускорило, конете явно са били принудени да преминат в лек галоп, а после и в по-силен; и накрая, неспособни да спазват темпото, са се строполили и са били повлечени във водата.
— Какво става? — чувам да прозвучава гласът на Бен от милиони километри разстояние.
Насочвам бинокъла нагоре по реката. Има още лодки. Всички са с куполи и всички теглят удавени коне в края на въжетата.
— Виждаш ли здрачници? — пита Бен, а гласът му се усилва истерично.
Завъртам диска за фокусиране с треперещ пръст. В полезрението ми влизат още лодки, цяла флота е разпръсната по протежението на реката. Течението ги тласка към пещерата в планината. Към нас. Снижавам бинокъла.
Бен се взира в мен.
— Това е, нали? Група ловци — произнася, а гласът му разцепва въздуха.
Клатя глава.
— Не просто група. Приижда цяла армия от тях.
Сиси се навежда и опира длани в коленете, сякаш някой я е ударил в стомаха.
— Помните ли, като ни нападнаха в реката? С абордажните куки? Тогава казах, че стават все по-находчиви и силни.
— Тя клати глава. — Дори не съм имала представа.
— Как изобщо е възможно това? — пита Епап. — Как са построили тези лодки толкова бързо? — Обръща се към мен, сякаш аз би трябвало да знам.
— Може би са… Не знам — отвръщам.
— Флота от толкова много лодки… не се строи за няколко дни — отбелязва Епап. — Това отнема месеци и дори години. Ти си този, който е живял с тях. Не си ли чувал нещо за създаване на цяла флота?
— Не, нищо.
— Да се съсредоточим върху това какво да предприемем — подканя ни Сиси. Мъчи се да запази тона си спокоен. — Наясно сме, че до няколко часа здрачниците ще влязат в пещерата. Допускам, че водопадът ще изтреби сериозна част от тях, но много ще оцелеят. И в пещерата е тъмно; оживелите ще се задържат там до падането на нощта.