Тримата на дървото се надяваха, че преследването на кучето ще отдалечи опасното животно и по този начин ще им даде възможност да слязат и да избягат.
Очакваше ги обаче неизбежно разочарование; защото след като се отказа от преследването на кучето, грамадното дебелокожо се върна към мястото, откъдето бе тръгнало; и като разрови отново с хобота си прекършените клони на поваления кестен, започна да обикаля съборения обелиск, описвайки правилни кръгове, сякаш се подготвяше за представление в арена.
Звярът продължи повече от час своята кръгообразна разходка, спирайки от време на време, за да изреве пискливо; но повечето време се движеше в сърдито мълчание. От време на време насочваше поглед, а веднъж-дваж и хобота си към клоните на поваленото дърво, сякаш все още предполагаше, че този, който му бе пратил острата стрела се е скрил там. От движенията му наистина личеше, че стои на стража тъкмо пред това място, за да не изпусне врага си. Стрелата бе успял вече да извади, като я бе затиснал й дръпнал с големия си крак.
Фриц се бе промъкнал отново до края на гората, но така се бе свил, че слонът не можеше да го види.
Кацналите на дървото се ядосваха от продължителното задържане и започнаха да обмислят как да се измъкнат. Помислиха да скочат и да вземат пушките си, но такъв опит се стори твърде опасен на Карл. От тяхното дърво до мястото, където лежеше събореният камък, нямаше и двадесет ярда; а слонът въртеше непрекъснато очи и непременно щеше да ги види, като слизат по клоните. При все че се движеше с бавна и провлечена походка, тежкото животно можеше да препуска и като кон; а ако ги зърне навреме, надали биха избягнали хищния му хобот.
Освен това, ако ги види, дори да успеят да се покатерят пак на дървото, яростта му ще да пламне отново и ще го накара да се застои на това място.
И друго съображение им повлия да останат търпеливо там, където бяха кацнали. Те знаеха, че боеприпасите им са съвсем ограничени. Запасите им бяха оскъдни, затова бяха решили благоразумно да ги пестят. Карл имаше само два куршума и барут за два изстрела; не по-добре снабдени бяха и рогът и паласката на Гаспар. Те можеха да изстрелят всичките си куршуми срещу слона, без да успеят да убият едно животно, което често пъти се отдалечава победоносно с двадесетина куршума в търбуха. Изстрелите могат само още повече да го разярят и да го накарат да стои кой знае докога на това място.
Слонът беше истински скиталец — както отдавна се бе произнесъл Осару — и при това „стар самец“. Беше следователно крайно опасно животно; затова, макар и да знаеха, че няма да са в безопасност, докато не го убият, те решиха единодушно, че ще е по-разумно да не го закачат, докато се яви някой по-удобен случай за премахването му.
Поради тези причини решиха да не мърдат от дървото и да дочакат търпеливо края на странното „цирково представление“, което старият самец все още не прекратяваше.
Глава XIII
ЕДНА СТРАННА ПОЯВА
Тримата на дървото трябваше да чакат търпеливо още цял час. През това време скиталецът продължи да обикаля скалата, докато най-после утъпка пътека, напомняща циркова арена след вечерно представление.
Излишно е да кажем, че времето се стори много дълго на зрителите, особено на Фриц, който сигурно би се задоволил с по-кратка програма.
Що се отнася до хората, изминатият час можеше да бъде и по-неприятен, защото се случи така, че настъпи едно интермецо, толкова занимателно за всички, а особено за естественика Карл, че те забравиха за известно време близостта на свирепия обсадител и дори едва си припомняха, че са обсадени.
Положението, в което бяха попаднали случайно, им даде възможност да наблюдават една от ония гледки, които могат да се видят само сред дивите усамотени кътове на природата.
Недалеко от дървото, в което се бяха приютили, имаше друго, пак така голямо, но от съвсем друг вид. И Гаспар дори който нямаше особени познания по ботаника, можа да познае, че то е смоковница. Гладката кора, изпъстрена с бели и зелени петна, широките клони и листа не оставяха никакво съмнение в това. Беше смоковница, съвършено еднаква с европейския си събрат, наричан източен платан.
Това прекрасно дърво често образува хралупи. Те се срещат не само в най-долната част на стъблото, но дори немного по-високо — по главния ствол и по-големите клони. Дървото, за което става дума, се намираше на няколко ярда от това, върху което бяха кацнали Карл, Гаспар и Осару. То беше всякога пред тях, щом погледнеха в хоризонтално направление, а неведнъж, уморен да наблюдава еднообразните движения на слона, някой от тях поглеждаше право напред. Редките листа на смоковницата им даваха възможност да виждат безпрепятствено стъблото и повечето големи клони.