Выбрать главу

Щом погледна веднъж-дваж към това дърво, Гаспар видя, че то е някак особено. Защото младият Гаспар бързо забелязваше и схващаше всичко. Върху главния ствол на дървото, на около шест фута от първото разклонение, той забеляза някакъв предмет, който прикова веднага вниманието му. Този предмет наподобяваше рог на коза, а още повече извит рог на носорог или зъб на съвсем млад слон. Подаваше се от дървото и беше обърнат с върха надолу. В никакъв случай не приличаше на клон от смоковницата или на каквато и да е част от нея.

Докато го гледаше, на Гаспар се стори веднъж-дваж, че това нещо мърда; но не беше уверен и не каза нищо, за да не му се смеят. Не за пръв път Карл, който знаеше повече, би се посмял за сметка на брата си.

Но вниманието на Гаспар бе приковано от странната поява и той продължи да наблюдава; не след много откри; че около този закривен израстък има кръгъл щит, осем до десет инча в диаметър и доста по-тъмен от кората на смоковницата. Щитът изглеждаше направен от материя, която нямаше нищо общо с дървото; и той, както и закривеният предмет с цвят на слонова кост, който се подаваше от средата му, не приличаше на част от дървото. Ако биха го запитали на какво прилича това нещо, Гаспар би отговорил, че напомня струпаната кал, с която лястовиците строят гнездата си — и като че всъщност беше именно, това.

Гаспар продължи да наблюдава двата странни предмета — израстъка, приличен на слонов зъб, и тъмния щит, от който този зъб се подаваше; едва след като се увери, че израстъкът е нещо живо, съобщи откритието на другарите си. А той се увери, когато видя, че извитият рог внезапно изчезна — сякаш някой го дръпна в дъното, и на негово място остана да се чернее само един кръгъл отвор. Не след много жълтеникавият рог се показа отново от отвора, издаде се навън и го запълни пак изцяло.

Гаспар беше толкова смаян от тази гледка, че не можа да премълчи необяснимата тайна, и съобщи веднага откритието си на Карл, както и на Осару.

И двамата се обърнаха едновременно към дървото, търсейки с поглед посоченото място. Карл бе изненадан не по-малко от Гаспар от тази странна гледка.

Само Осару не бе. Щом видя закривения жълтеникав рог и тъмния щит, той изрече с безгрижно равнодушие:

— Птица калао в нейно гнездо.

Глава XIV

ЧУДНОВАТО ГНЕЗДО

В същия миг видяха, че закривеният израстък се прибира в дървото, на мястото му остава тъмен отвор, очевидно вход на голяма хралупа. Карл видя сега с изненада това, което преди малко бе видял и Гаспар.

— Гнездо! — повтори Гаспар, учуден от твърдението на индуса. — Птиче гнездо ли разбираш, Оси?

— Тъкмо такова, сахиб. Гнездо на голяма, едра птица. Френци я наричат калао.

— Както и да е — съгласи се Гаспар, който не разбра нищо От пояснението на Осару. — Много е чудна тая работа. Видяхме, че от дървото се показва нещо като рог, макар че прилича повече на слонов зъб, отколкото на рог. То може да е наистина клюн на птица; но къде е, ако обичаш самата птица или гнездото й?

Осару загатна, че гнездото е вътре в дървото, а птицата е в гнездото, точно зад човката, както си му е редът.

— Какво? Птицата да е в хралупата, откъдето видяхме да се подава онова бяло нещо? Та то запълваше целия отвор, а ако вътре има птица и това, което видяхме, е човката и, трябва да приемем, че тялото й не е по-голямо от човката — иначе как би могла тази птица да влиза й излиза през толкова малък отвор? А друг отвор положително не виждам. О, птицата може да е тукан.

Чувал съм, че някои от тях могат да се промъкнат навред, където могат да провират човката си. Дали е тукан, Осару?

Осару не можа да каже дали е туканът, защото не бе чувал никога за такава птица. Орнитоложките му познания се ограничаваха само до птиците в Бенгал; а туканът се среща само в Америка. Той повтори, че птицата в дървото била наричана от френците рогова човка; а някои я наричали и птица-носорог. Осару добави, че тази птица била голяма, колкото гъска, а при все че клюнът й изглеждал доста дебел, тялото било няколко пъти по-голямо.

— И ти казваш, че гнездото й е в тази хралупа? — запита Гаспар, като посочи малкия кръгъл отвор, който не изглеждаше повече от три инча в диаметър.