— Сигурен съм, млади сахиб — отговори Осару.
— Да, сигурно вътре има живо същество, защото видяхме, че се движи; а ако е птица, колкото гъска, ще ми обясниш ли как е влязла и как смята да излезе? Трябва да има по-голям отвор от другата страна на дървото.
— Не, сахиб — отвърна уверено Осару — това, дето виждате, е единствен път до гнездото на калао.
— Да си жив, Оси! Искаш да кажеш значи, че птица, колкото гъска може да влиза и излиза през такъв отвор? Та и едно врабче едва би се промъкнало оттам.
— Калао ни влиза, ни излиза. То седи вътре, доде малки пилета пораснат и напуснат гнездо.
— Хайде, хайде, Оси! — каза щеговито Гаспар. — Какво разправяш? Ти сигурно сам не мислиш, че ще ти повярваме? Да седи в гнездото, докато малките пораснат и го напуснат? А как ще стане това? Как ще измъкнат те майка си от това скривалище? Пък и те самите как ще излязат!? Защото предполагам, че ще стоят вътре, докато дораснат съвсем! Хайде, драги шикари, не увъртай повече, а ни обясни тия наглед необясними неща.
След тази молба индусът им даде исканите обяснения.
Когато дойде време да отглежда малките си, каза той, роговата човка си избира в някое дърво една голяма хралупа, където ще има място и за гнездото, което ще си построи, й за самата нея. Щом си построи гнездото и снесе яйцата, женската остава да ги мъти, и то не само докато пилетата се излюпят, но и дълго след това — всъщност докато им пораснат пера и започнат да се грижат сами за себе си. А за да бъде женската защитена по време на мътенето срещу невестулки, порове, ихнемони и други подобни гадини, мъжкият взема мерки, които са доказателство за чуден инстинкт или съобразителност. Щом другарката му се настани върху яйцата, той се залавя за зидарство; и като използва голямата си рогова човка най-напред за ръчна количка, а след това за мистрия, зазидва входа към гнездото, като оставя отвор само за човката на женската. Материалът, използван за целта, е струпана кал, която той донася от най-близката река или блато, същата кал, с която обикновената лястовица строи своите гнезда. Когато изсъхне, тази кал става извънредно твърда и устоява на зъбите и ноктите на всеки вероятен нападател, все едно дали е птица или четириного; а когато роговата човка на женската се подаде навън, като затвори напълно отвора, и най-хлъзгавата дървесна змия не би намерила място да се промъкне до гнездото. И женската освободена напълно от страха да бъде нападната, продължава спокойно мътенето.
Осару бе стигнал дотук в обясненията си, когато Гаспар то прекъсна.
— Какво! — каза той. — Да седи така през всичкото време, предполагам цели седмици, без да излезе, без да поеме чист въздух? И как получава храна?
Още когато Гаспар задавеше въпроса, а Осару не бе успял да му отговори, до слуха им достигна шум, който идваше от небето над тях. Този шум явно целеше да вдъхне ужас у тия, които не са го чували досега или не знаят откъде идва. Този звук или по-скоро тази поредица от звуци напомняха търкаляне, трясък, непрекъснати пристъпи на силна буря.
Осару го позна, щом го чу и вместо да отговори направо на Гаспаровия въпрос, каза:
— Чакай малко, сахиб. Иде мъжка рогова човка; то ще покаже как женска получава храна. Едва бе изрекъл индусът тия думи, когато другарите му разбраха откъде идва странният шум. Първоизточникът му се появи пред тях в образа на едра птица, която прелетя над дървото, където те седяха, и се насочи към другото, където беше гнездото.
В следния миг тя кацна върху един остър израстък на стъблото, точно под отвора; нямаше нужда Осару да им каже, че кацналата птица е мъжката рогова човка. Големият клюн, чийто край приличаше на онзи, който бяха вече видели и който отново се доказа и размърда — покрит с дълъг шлемовиден израстък, започващ от темето стигащ на няколко инча по ръба на горната половина на клюна и напомнящ донякъде втори клюн, — беше отлика, каквато никоя друга птица освен роговата човка не притежава.
Глава XV
РОГОВАТА ЧОВКА
При все че не бе виждал досега такава птица жива, Карл бе разглеждал в музеите препарирани екземпляри от нея, та не беше мъчно да я познае. Той можа дори да определи точно от кой вид е, защото има няколко вида „рогови човки“, известни под общото име Bucerus. Тази, която виждаха, беше Bucerus rhinoceros, или птица носорог, наричана още топау, а понякога и рогат индийски гарван, тъй като по форма и нрав прилича на добре позната птица със същото име.
Осару не беше преувеличил големината на тази птица, като я бе сравнил с гъска. Напротив, той бе по-скоро намалил размерите й, защото тя изглеждаше много по-голяма и от гъска, и от гъсок. Беше дълга почти повече от три фута, от края на опашката до върха на извитата човка, дълга почти цял фут! Перата й бяха черни по гърба и жълтеникавобели по корема, опашката беше съвсем бяла с широка черна ивица по средата. Клюнът, като този на женската, беше жълтеникавобял; горната половина беше червеникава в основата си, а шлемовидният израстък беше на бели и черни петна.