Осару трябваше да им разкаже почти всичко, което знаеше за тази чудновата птица, защото, при все че са няколко вида, индийските рогови човки не са много познати дори в собствената си родина.
Карл би могъл да им разкаже много повече за нейните видове и навици и сигурно би го сторил, ако не беше зает с друго. Но в положението, при което се намираха, обсадени на дървото от един разярен слон, който се бе загледал също в движенията на птицата, Карл не беше в настроение да държи лекция по орнитология. Той би могъл да им каже, че между учените съществуват разногласия по класификацията на роговата човка; някои я приравняват с туканите, а други твърдят, че принадлежи към вида на гарваните. На тукана тя прилича не само по невероятно дългата си човка, съвсем, несъразмерна с тялото. И тя като тукана се нахвърля на жертвите си още във въздуха, а ги улавя и нагълтва, когато ги повали на земята. Но за разлика от тукана, тя не може да се катери по дървета, така че не е от рода на катерачите. Казват, че е всеядна, и в това отношение прилича на враните и гарваните; но всъщност, както вече казахме, има няколко вида рогови човки и техните съвсем различни навици се смесват от повечето писатели. Видове от тази птица има в Африка, Индия, Индийските острови, един-два вида има и в Нова Гвинея. Отделните видове се различават не само по големина, цвят, форма на клюна и на израстъка върху него, но и по храната си. Африканските рогови човки например, както и някой от азиатските видове, са месоядни и дори лешояди. Те са нечисти птици, перата и месото им миришат на граниво като на орлите лешояди. А в Индийските и главно в Молукските острови има видове, които се хранят само с индийско орехче и месото им е толкова вкусно, че се цени особено много на трапезите на източните епикурейци. След време по човката на тия видове се появяват нарези и бръчки. Тъй като тези бръчки се срещат само у старите птици, холандските колонисти в Молукските острови смятат, че по тях може да се познае възрастта на птицата, като всяка бръчка показва една година. Поради това роговата човка се нарича от колонистите йерофогел, т.е. годишна птица.
Както вече казах, Карл беше добре запознат с всички тези данни от живота на роговата човка; но никак не мислеше тъкмо в този миг да ги сподели с другарите си, защото и тримата бяха улисани да наблюдават движенията на мъжкия. Явно беше, че той не е от вида, който се храни само с растения; когато се спусна, те видяха, че от човката му виси нещо кръгло, и скоро разбраха, че това е главата и част от тялото на умряла змия. Явно беше също, че и женската не е свикнала с растителна храна; по движенията на мъжкия зрителите разбраха, че разкъсаното влечуго е предназначено за нея. То щеше да бъде сигурно вечерята й, защото наближаваше време за вечеря.
Тя нямаше да чака дълго. Щом кацна върху израстъка на стъблото, доставчикът отметна глава, подхвърли змията във въздуха, улови я при падането, и то не за да я глътне, а само по-добре да я сграбчи и по-ловко да я пусне в клюна на женската, който се бе подал вече през отвора и зяпна, за да поеме храната.
В следния миг вкусното парче мина от клюна на мъжкия в този на женската, чиито жълтеникави щипци, стиснали здраво змията, изчезнаха в хралупата.
Мъжкият не се застоя нито миг на дървото. Донесъл вечеря на съпругата си, сега трябваше да й донесе може би и десерт. Както и да е, той хвръкна веднага, пляскайки все така шумно с криле; но този път пляскането бе придружено и от тракане с клюна, напомнящо звук на кастанети, не само твърде странен, но и целящ да ужаси тия, които го чуват за пръв път.
Глава XVI
ЕДИН ЧЕТИРИНОГ КРАДЕЦ
След отлитането на птицата, която даде толкова интересен урок по естествена история на нашите млади пътешественици, вниманието им бе привлечено отново от слона. Не защото в движенията му бе настъпила някаква промяна — той обикаляше, както и досега, — а просто защото знаеха, че докато той е тук, и те ще трябва да стоят на дървото; затова твърде естествено обърнаха поглед към него, за да видят има ли изгледи да се махне. Но не забелязаха такова нещо. Нищо не показваше, че той възнамерява да се махне оттук.
Докато наблюдаваха обсадителя си, те не можеха, разбира се, да виждат и смоковницата; и надали биха се обърнали към нея — поне за известно време, — ако не бяха чули някакъв звук, който идваше откъм гнездото с роговата човка. Звукът беше тих и почти жален — съвсем не като гласа на птицата носорог и изобщо като глас на птица. Напомняше повече глас на някакво четириного, дори човешки глас, повтарящ многократно сричката „хуа“.